ИНФОРМАЦИЯ ЗА МУЗЕИТЕ

  • flag_of_austria
  • flag_of_belgium
  • flag_of_Croatia
  • flag_of_Denmark
  • flag_of_france
  • flag_of_Germany
  • flag_of_Greece
  • flag_of_Hungary
  • flag_of_Italy
  • flag_of_Liechtenstein
  • flag_of_monaco
  • flag_of_norway
  • flag_of_poland
  • flag_of_romania
  • flag_of_san_marino
  • flag_of_slovakia
  • flag_of_spain
  • flag_of_Sweden
  • flag_of_Switzerland
  • flag_of_the_Czech_Republic
  • flag_of_the_Netherlands
  • flag_of_the_United_Kingdom

град: Залцбург

Музеят на играчките "Spielzeugmuseum"

Музеят на играчките "Spielzeugmuseum" е отворен през 1978 г. в Залбург и събира най-голямата колекция в Австрия на европейски играчки от последните 250 години.Музеят се памещава в сградата на някогашна болница. Днес се твърди, че сградата притежава най-красивия ренесансов двор в Залцбург. Тук са изложени на площ 800 кв м различни видове играчки – кукли и къщи за кукли, дървени играчки, хартиени театри, влакчета, оловни фигурки и много други. Предлагат се и програми за децата – изработване на играчки от различни материали.В „Бюргершпитал” се помещава и богата колекция от исторически музикални инструменти от последните 4 века. Сред тях са и едно пиано, на което е свирил Моцарт и клавикорд, собственост на сестра му Нанерл.

Резиденцгалери

Резиденцгалери – разположена е в новата резиденция на епископите. Епископите са създали изключителна колекция, към която са добавени по-късни придобивки и са изложени в 15-те тържествени зали на художествената галерия. Творбите на Брюгел, Рубенс, Рембранд и други холандски художници от XVII век, заслужават вашето специално внимание.

Доммузеум

Доммузеум (в превод "Музея на катедралата") – в него са изложени съкровищницата на катедралата и пищни църковни атрибути за отслужване на литургия, редки предмети на архиепископите, богата колекция от интересни предмети според модата на XVII век, икони от цялата област от Средновековието до наши дни.

Родната къща на Моцарт

Родната къща на Моцарт се намира на главната улица "Гетрайдегасе" в Стария град. На 3-тия етаж е живяло семейството му, когато той се е родил на 27 януари 1756 г. Тук малкият Моцарт е композирал по-голямата част от ранните си произведения. Изложени са цигулките му, спинета му, клавесина и пианофортето на великия композитор, партитурите, избрани портрети и писма. На 2-рия етаж са представени оперите му под формата на макети на декорите, както и различни документи.

град: Виена

Карлскирхе

Карлскирхе се намира на Карлсплац и е една от най-красивите постройки в града. Строежът й започва след поредната чумна епидемия, по време на управлението император Карл VI, с надежда, че тази най-страшна заплаха ще отшуми и няма да грози повече града. Църквата е завършена през 1737 г., изцяло в бароков стил. Освен с красивата си фасада, тя впечатлява и с интериора си. Неслучайно Карлскирхе е единствената църква във Виена, където посещението се заплаща. Тук може да се насладите на прекрасните стенописи на барокови майстори като Себастиано Ричи, Йохан Ротмайер и др.

Къщата на Моцарт (Figarohaus)

Къщата на Моцарт (Figarohaus) се намира в непосредственна близост до катедралата „Свети Стефан”. Геният е живял тук в последните три години от живота си (септември 1784 - април 1787), където е композирал ,,Сватбата на Фигаро” и други свои големи произведения. Тук може да се докоснете до живота, творчеството и бита на композитора.

Арсеналът или Военно-историческият музей

Арсеналът или Военно-историческият музей се намира срещу двореца Белведере. Първите сгради на комплекса са построени непосредствено след т. нар. Мартенска революция от 1848 г., на мястото на старите крепостни стени на града, на мястото на стари воененни гарнизони и складове. По време на Втората световна война (1939-1945) част от тях са разрушени и по-късно възстановени в оригиналния им вид. Днес Арсеналът е един от най-богатите военно-исторически музеи в света. Тук могат да се видят изцяло запазени оръжия от рицарски времена до световните войни. Сред най-забележителните експонати на музея са колата и униформата, носена от австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд по време на кървавия атентат в Сараево от 28 юни 1914 г., с който започва Първата световна война.

Пратерът (Wiener Prater)

Пратерът (Wiener Prater) е увеселителен парк, разположен на широка площ по крайбрежието на река Дунав. Дълги години тази територия е била собственост на императорското семейство, където са се намирали ловните полета на Хабсбургите. По време на управлението на император Йосиф II, през XVIII век, част от пространството се обособява като алея за разходки на жителите на града и постепенно тук започват да се подвизават различни артисти и атракциони, за да възникне по-късно и самият Пратер. Перлата на парка е огромното виенско колело, което се завърта за първи път през 1897 г. През XIX век такива колела са поставяни във всички по-големи градове на Европа и са били своеобразен символ на техния възход. Днес единствено Виенското се е запазило и повече от век олицетворява увеселителния парк в града, а и самата Виена.

Дворецът Шьонбрун

Дворецът Шьонбрун и прилежащите му градини са сред най-посещаваните туристически атракции в столицата на Австрия. Те са част от културните паметници под закрилата на ЮНЕСКО – признание за богата история и красивата барокова архитектура на комплекса. Дворецът възниква в края на XVII - началото на XVIII век, на мястото на ловни имперски гори. Тук е имало и извор, който дава името на комплекса - Schoеnen brunnen (в превод от немски език „красив извор”). По време на управлението на Мария-Терезия (1740-1780 г.), той придобива сегашния си вид и се превръща в лятна резиденция на императорския двор. Богатият интериор на двореца е своеобразен триумф на стила рококо от XVIII век. Той разполага с 1440 стаи, от които 40 са отворени за посещение. Те са пищно обзаведени, с кристални полилеи, богато украсени с гоблени и картини (предимно портрети на Хабсбургите и техните родственици от европейските дворове). Една от атракциите в Шьонбрун е и първият зоопарк в света, открит през 1779 г. от съпруга на Мария-Терезия – Франц Лотарингски.

Катедралата “Св. Стефан” (Stefansdom)

Катедралата “Св. Стефан” (Stefansdom) – се намира на площад „Св. Стефан” в центъра на стария град и е един от символите на Виена. Първата църква на това място е построена през XII век в романски стил, а през XIV-XV век Хабсбургите напълно я реконструират, за да придобие сегашния си вид – една от най-известните готически катедрали в Европа. Изкачването до най-вискоката й точка - южната кула, която виенчани галено наричат “Щефи”, е сред атракциите на града. Тя е висока 137 м, до нея водят 343 стъпала, а от върха й се разкрива изключителна гледка.

Албертината (Albertina)

Албертината (Albertina) – също е част от дворцовия комплекс. Сградата носи името на своя първи собственик и строител – херцог Алберт фон Тешен, един от множеството зетове на Мария-Терезия. През 1919 г., след разпадането на Австро-унгарската монархия, сградата на двореца е превърната в галерия. Тя приютява една от най-богатите графични колекции в света – над 900 000 графики от времето на късната готика до наши дни. Тук се съхраняват и платна на Пикасо, Марк Шагал, Оскар Кокошка, Хуан Миро, Реноар и др.

Дворецът Хофбург

Дворецът Хофбург – това е зимната резиденция на австрийските Хабсбурги и предствлява комплекс от различни сгради и дворци на императорската резиденция, строени между XIV и XIX век. След разпадането на Австро-унгарската империята през 1918 г. части от Хофбурга са превърнати в музеи. Най-емблематични сред тях са Музеят на Сиси (императрица Елизабет – съпругата на император Франц-Йосиф I) и Императорските апартаменти, където може да се види бита и почувства духа на управляващата династия. Особен интерес предизвиква и Съкровищницата на Хабсбургите, в която се съхраняват ценности на повече от 1000 г. Сред тях са бохемската, австрийската и унгарската корона, както и тази на Свещенната римска империя, редица ордени и лични вещи на императорите и техните роднини, сред които най-изявеният е Наполеон Бонапарт. Посетителите на имперската съкровищница могат да видят и т. нар. „копие на съдбата”, за което се счита, че с него е бил прободен Христос на кръста.

Виенската опера

Виенската опера е една от емблематичните сгради на централния булевард във Виена – „Рингщрасе”. Това е една от най-значителните музикални институции в Европа и в нейната музейна част може да се проследи историята на оперното изкуство. Сградата е проектирана в стил неоренесанс от архитектите Август фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл. Завършена е през 1869 г. и тържествено открита с оперaта на Моцарт ,,Вълшебната флейта”. Интересен факт е, че архитектурата на сградата е подложена на убийствени критики от страна на Двора и на виенското висше общество и двамата архитекти умират съвсем скоро след завършването й - единият се самоубива, не успявайки да понесе критиките, а другият умира от инфаркт няколко месеца по-късно.

Белведере

Белведере – намира се на втората по големина пътна артерия във Виена ,,Гюртела”. Представлява дворцов комплекс, принадлежал на един от най-великите пълководци в световната военна история, известен с победата си над османската армия през 1683 г. - принц Евгений Савойски. От двата красиви двореца (Горен и Долен Белведере), строени през XVIII век в популярния за времето стил барок, се открива уникална гледка към стария град на Виена, затова и името на комплекса в превод от италиански език е „красива гледка”. Принц Евгений Савойски е известен и с голямата си любов към изкуството. След смъртта му дворецът става собственост на Хабсбургите. През 1777 г. император Йосиф II излага тук кралската колекция от картини. През 1806 г. към тях се прибавя колекцията от замъка Амбрас в Тирол. През 1890 г. тези картини са пренесени в Музея на изящните изкуства на Ринга, който тогава бил току-що завършен. В двореца Белведере от 1894 г. е живял престолонаследникът Франц-Фердинанд, убит в Сараево през 1914 г. Дворцовият комплекс „Белведере” е свързан и с историята на България - на 1 март 1941 г. тук министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. Днес Горният дворец представя австрийско изкуство от XIX и XX век – класицизъм, Бидермайер, експресионизъм, югендстил или сецесион, (тук е най-богатата колекция от картини на Густав Климт (включително едно от най-известните австрийски платна „Целувката”), Оскар Кокошка, Егон Шиле. Долният дворец е музей на бароковото изкуство, а оранжерията на двореца е музей на средновековното изкуство.

Музей на естествената история

Музей на естествената история – открит е за посетители на 10 aвгуст 1889 г. и е вторият близнак на площада на Мария- Терезия. В него могат да се видят милиони експонати, между които множество животински и растителни видове, изчезнали преди повече от два века. С най-голяма стойност са запазеният скелет на най-дългото земно гръбначно животно - динозавърът Diplodocus и малката статуетка от времето на палеолита - Венерата от Вилендорф.

Музей на изящните изкуства

Музей на изящните изкуства – намира се на булевард „Рингщрасе” на площада на Мария-Терезия. Това е един от ,,близнаците”, както виенчани наричат двете сгради на Музея на изящните изкуства и Музея на естествената история. Те са част от мащабното стрителство, започнато в края на XIX век от император Франц-Йосиф. Двете здания са с идентичен екстериор и обърнати с лице едно към друго, в стил неоренесанс. Интересен е фактът, че сградата на галерията е строена специално, за да съхранява и експонира една от най-богатите картинни колекции в Европа – тази на Хабсбургите. Днес туристите имат възможност да се докоснат до творчеството на велики фламандски, холандски, германски, испански, френски, италиански автори от XVI до ХХ век. Това е една от най-богатите галерии в света, където можете да се насладите на творби на Питер Брьогел Старши, Рубенс, Ван Дайк, Рембранд, Вермеер, Мемлинг, Дюрер, Рафаело, Веронезе, Тициан, Тинторето, Аркимболдо, Караваджо, Гуидо Рени, Джорджоне, Никола Пусен, Веласкес. Най-известните шедьоври на музея са „Вавилонската кула“ на Питер Брьогел Старши, „Портрет на ерцхерцог Алберт” на Рубенс, „Инфантата Мария-Тереза” на Веласкес, „Разрушаване на храмовете на Йерусалим” на Никола Пусен, „Давид” на Краваджо, „Ecce homo“ на Тициан, изгледи от някогашна Виена на Тинторето и Белото, изгледи от Венеция на Каналето и много други. Музеят разполага с колекции от Египетската, Гръцката и Римската античност. Особен интерес и гордост за нас е изложеното тук златно съкровище на българските ханове, известно под името „Златното съкровище от Над Сент Миклош”. То е открито през 1799 г. в едноименното унгарско градче , по това време в границите на Австрийската империя, и е подарено на Хабсбургите. 10-килограмовото съкровище се състои от 23 съда, изработени от 22-каратово злато, с богата орнаментална украса и изключително разнообразие от форми и стилове. То може да се види в залата за древногръцко и римско изкуство.

град: Антверпен

Национален музей на марината

Национален музей на марината – разположен е на брега на река Шелда, в остатъците от крепостта Стеен, построена през 843 г, за да защитава решенията на Вердюнския договор (договорът, който разделя на три империята на Карл Велики). Тук, чрез картини, скулптури, географски карти, глобуси, документи, макети на кораби и пр., е илюстрирана богатата история на речното и морско корабоплаване в Белгия (не трябва да забравяме, че Антверпен е едно от най-големите пристанища в света).

Църквата „Свети Якоб”

Църквата „Свети Якоб” се намира близо до къщата-музей на Рубенс. Тя е строена между 1506-1656 г. в готически стил. В миналото и до наши дни църквата е една от началните точки на прочутия поклоннически маршрут, известен още като „Пътят към Сантяго”, в който крайната точка е испанския град Сантяго де Компостела, където се намират мощите на Свети Яков, един от първите мъченици за Христовата вяра. Интериорът е украсен с картини на майстори от Антверпенската художествена школа като Рубенс, Хендрик Ван Бален, Якоб Йорданс. Красивата енорийска църква е известна най-вече с това, че тук е погребан великия художник Рубенс. Погребалният параклис на най-именитият жител на града се намира зад хора и над гроба на художника е изложена една от неговите последни картини – „Девата и светците”. Смята се че в образа на Девата Рубенс е вложил портрет на първата си съпруга, Изабел Брант, в образа на Мария Магдалена – портрет на втората си съпруга, Хелене Фурмент, а образът на Св. Георги е автопортрет на художника.

Катедралата на Антверпен

Катедралата на Антверпен е сред най-посещаваните паметници на града. Освен със своите размери (най-голямата готическа катедрала в Белгия и една от най-големите в света, седемкорабна), със своята 123-метрова кула и с красивата си готическа архитектура, тя привлича милиони туристи и с множеството произведения на изкуството, които украсяват нейния интериор. Сред тях са няколко огромни картини на Рубенс: “Успение Богородично” (над централния олтар ), „Издигането на Кръста” (вляво на трансепта) и триптиха “Свалянето от Кръста” (вдясно на трансепта), „Възкресение” (във втория параклис на деамбулатория), както и “Тайната вечеря” - на Ото ван Вийн (при когото е учел Рубенс), “Сватбата в Кана Галилейска” от Мартин де Вос, „Св. Франциск” от Мурийо и др. Любителите на скулптурното изкуство могат да се полюбуват на прекрасната готическа скулптура на Мадоната с Младенеца от карарски мрамор, дело на анонимен автор от XIV век, красивия амвон, статуите на 4-те жени, символизиращи Европа, Африка, Азия и Америка и др.

Къща-музей на Рубенс

Къща-музей на Рубенс – в музеите и църквите на Антверпен Рубенс присъства навсякъде, но именно в тази къща, която той купува през 1610 г, след като се жени за Изабел Брант, можем най-силно да усетим духа на великия художник. Той живее тук близо 30 години и я превръща в бляскав дворец. В нея рисува най-значимите си късни произведения – „Градините на любовта”, „Трите грации” и „Съдът на Парис”, предназначени за Испанския кралски двор. Рубенс умира тук, на 63 годишна възраст, и е погребан в църквата „Свети Яков”. Къщата-музей на великия художник е запазила автентичните си мебели от XVII век, множество картини и портрети, както и статива, на който той е рисувал. Забележително е, че в голямата зала, която е служела за ателие на художника, има трибуна, откъдето жителите на Антверпен можели да се наслаждават на картините на великия си съгражданин и да го наблюдават как работи.

град: Брюксел

Музей на модерното изкуство

Музей на модерното изкуство (Musee d'Art moderne) – музеят е открит през 1984 г и се състои от две части – сградата с вход откъм „Плас Роаял” приютява временни експозиции, а постоянната експозиция се намира в една подземна сграда, вкопана на осем етажа под земята, около един пилон от светлина. Приютява колекция от скулптура, живопис и графика от XX век – от фовизма до съвременното изкуство.

Музей на старото изкуство

Музей на старото изкуство (Musee d'Art ancien) – разполага се в дворец в класически стил от края на XIX век, към който е достроено ново крило, този музей е световно известен с колекцията си от творби на майстори от ранната фламандска школа, както и от известни картини на Питер Брьогел и на Рубенс.

Паркът на петдесетгодишнината (Le Parc du Cinquantenaire)

Паркът на петдесетгодишнината (Le Parc du Cinquantenaire) е построен по поръчка на белгийския крал Леополд II през 1880 г, когато се навършват 50 години от създаването на Белгия като независима държава. Няколко години по-късно, по повод Международното изложение на науката и индустрията (1888), което се провежда в парка, изниква и Дворецът на петдесетгодишнината - изящна постройка в неокласически стил на архитекта Жедеон Бордьо. Днес паркът е един от най-красивите в Брюксел, разположен на повече 30 хектара. Класическите градини, дългите алеи и красивите лаврови дръвчета пренасят посетителите в друга епоха. Множеството интересни музеи – Кралският военноисторически музей, Музеят на авиацията, Музеят на автомобила и Кралският музей за изкуство и история правят престоя изключително интересен. В Кралския музей за изкуство и история се намира третата по богатство сбирка от мумии в света след тези на Египетския национален музей и на Бритайнския музей. Колекцията на музея включва предмети от Древните цивилизациии в Европа, Африка, Азия и Америка, национална археология и приложни изкуства. Забележителна е колекцията на египетско изкуство, в която влизат повече от 11 000 експоната от всички периоди на развитие на египетската цивилизация. Сред шедьоврите са: варовиковата статуя, наречена „Дамата на Брюксел” (около 2700 пр. Хр.), главата на фараон Микерин (2500 пр. Хр.), редица берелефи, мумии и техните саркофази, които по един изчерпателен начин демонстрират погребалните обичаи и вярванията в Египет.

Пaркът Мини Европа

Пaркът Мини Европа се намира в близост до Атомиума, и преставлява миниатюрен модел на Европа. Той е построен през 1989 г, върху площ от 24 000 кв м, която приютява най-забележителните постройки на страните от ЕС. От началото на 90-те години да днес екип от експерти и изкуствоведи избира над 350 модела на най-забележителните архитектурни паметници в Стария континент, които са представени под формата на макети. Символ на Англия е 4-метровият модел на Биг Бен, на Италия - Дворецът на дожите и венецианските канали, а на Франция - Айфеловата кула и замъците около река Лоара, на Холандия – амстердамските канали и пр. България е представена с макет на Рилския манастир, който е и първият православен храм в парка.

Атомиумът

Атомиумът е една от най-посещаваните туристически атракции в белгийската столица. Намира се в парка Хейзел. Неговият строеж е свързан с организирането на Световното изложение в Брюксел през 1958 г. Белгийците решават да съградят по повод на това изложение нещо уникално и така се появява проектът на Андре Уотъркейн - конструкция, която представлява модел на молекулата на желязото, увеличена 165 милиарда пъти и тежаща 2400 тона. Тя е с височина 102 м, с 9 стоманени сфери (атоми), свързани помежду си посредством големи метални търби. Днес 6 от сферите, с диаметър 18 м, са отворени за посетители – в тази най-долу може да се види постоянната експозиция, посветена на Световното изложение от 1958 г, а от най-горната се открива прекрасна панорама към целия град. В останалите се помещават изложбени зали, музей на медицината, концертна зала, изискан ресторант с типична белгийска кухня и други атракции, до които се стига благодарение на вградени в свързващите тръби ескалатори. Особен интерес за най-малките предствлява специалното помещение за деца, където ги очакват много игри и изненади, а децата на възраст от 6 до 12 години могат дори да пренощуват тук.

Кметството на Брюксел

Кметството на Брюксел, подобно на Кралската къща, е част от впечатляващия ансамбъл от сгради, оформящи площада „Гран плас”, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Сградата е строена в периода 1402-1455 г. по проект на архитекта Якоб Ван Тиенен в стил пламтяща готика. Кулата на Кметството, висока 96 м, е един от символите на белгийската столица. На върха й се намира статуя на Архангел Михаил, светецът покровител на града. Кметството на Брюксел е едно от най-красивите в Европа. По негов модел са стоени тези във Виена и Мюнхен. Независимо от факта, че и до днес тук се помещава кабинетът на кмета на Брюксел, гостите на града могат да посетят част от залите в него и да се насладят на произведенията на изкуството, които се намират тук - статуи, живописни платна, портрети и фламандски гоблени.

Градският музей на Брюксел

Градският музей на Брюксел се помещава в т. нар. „Кралската къща”, една от най-красивите исторически сгради на площад “Гран плас” в Брюксел. Първата постройка датира още от XII век - скромна дървена сграда за продажба на хляб. През XV век тя е преустроена в каменна за нуждите на администрацията на херцога на Брабант. В сегашният й вид е от XVIII век, когато става собственост на Корпорацията на производителите на бира и е напълно реновирана в неоготически стил. Днес музеят съхранява произведения на Питер Брьогел, Рубенс, изключително ценна колекция от фаянс и порцелан от XVIII век, сребърни съдове, фламандски гоблени, старинни мебели и стъклописи, свързани с историята и развитието на града. На втория етаж се помещава гардеробът на малкия Жюлиен – тук са изложени костюмите на един от символите на града – малкия пикльо, наречен от фламандскоезичните белгийци Манекена Пис, а от франкофоните – малкия Жюлиен. Множеството одежди, между които традиционни костюми от различни страни, са подаръци от видни личности и държавни глави. При различни поводи бронзовото момченце бива обличано в някои от тези дрехи, например – на националния празник на Франция, 14 юли, можете да го видите в унифарма на френски гвардеец, на празника на пожарната – в пожарникарска униформа и пр. Гардеробът съдържа повече от 400 костюма, сред които е и традиционната българска носия и сурвачка.

град: Амстердам

Музеят на восъчните фигури Мадам Тюсо

Музеят на восъчните фигури Мадам Тюсо се намира в сърцето на Амстердам, на площад „Дам”. Той е част от веригата музеи, собственост на английската фирма „Мерилин Ентъртеймънт”, които се намират в Лондон, Берлин, Лас Вегас, Ню Йорк и Холивуд. Голямото разнообразие от восъчни фигури привлича посетители от цял свят . Там можете да видите и да се снимате със фигурите на световно известни личности, политици, учени, поп и рок звезди, артисти и спортисти, както и да проследите историята на Амстердам (пресъздадени са сцени и велики личности от Златния век на града).

Къщата-музей на Рембранд

Къщата-музей на Рембранд се намира на оживена улица в еврейския квартал на Амстердам. Тук художникът се нанася със своето семейство през 1639 г. на 33 годишна възраст и както сам той казва, в този дом той преживява най-продуктивния период от своя живот.

Музеят Ван Гог

Музеят Ван Гог е открит през 1973 г., за да приюти многобройните картини и графики на Винсент Ван Гог. Притежава най-голямата колекция от произведения на холандския художник, като обхваща различни етапи от неговото творчество, от младежките му години до смъртта му. Най-известните произведения в богатата сбирка на музея са „Жълтата къща”, „Стаята в Арл”, „Слънчогледи”.

Райкс Мюзиум

Райкс Мюзиум е националният холандски музей, който приютява богата картинна колекция. Създаден е през 1800 г. в Хага, за да покаже най-известните творби на холандски майстори. През 1808 г. Луи Наполеон премества музея в Амстердам и обявява конкурс за строителството на сграда, която да приюти платната на най-големите холадски и фламандски майстори, творили през XV, XVI и XVII век. Днес музеят е една от най-впечатляващите сгради на Амстердам, пример за умело съчетание на неоготически и неоренесансов стил. В него са изложени платна на Рембранд („Нощна стража”, „Отричането на Св. Петър”, „Еврейска сватба”), Ян Стеен, Якоб Ван Руиксдейл, Ян Вермеер, Рубенс.

град: Загреб

Загреб Арт павилион

Загреб Арт павилион – изложбен център, построен в неокласически стил от виенските архитекти Хелмер и Фелмер, най-известните дизайнери на театрални сгради в Централна Европа (архитектите на Народния театър в София). Той е една от най-известните забележителности в града.

Музей на естествената история

Музей на естествената история – открит е за посетители на 10 aвгуст 1889 г. и е вторият близнак на площада на Мария- Терезия. В него могат да се видят милиони експонати, между които множество животински и растителни видове, изчезнали преди повече от два века. С най-голяма стойност са запазеният скелет на най-дългото земно гръбначно животно - динозавърът Diplodocus и малката статуетка от времето на палеолита - Венерата от Вилендорф.

Археологически музей

Археологически музей – колекцията му се състои от над 400 хил. различни артефакти и паметници на културата, събирани през годините от различни източници. Най-известни са Египетската колекция, мумията от Загреб и платнищата с най-стария етруски надпис в света, както и нумизматичната колекция.

Музей на занаятите и изкуствата

Музей на занаятите и изкуствата – основан е през 1880 г. с идеята да се запазят творбите на изкуството и занаятите пред заплахата от настъпването на индустриалните продукти. С неговите над 160 хил. експоната, той е с ранг на национален музей за опазване на художествените предмети и историята на материалната култура в Хърватия.

Музей на наивизма

Музей на наивизма – смята се, че е първият по рода си в света. Експонатите са основно дело на хърватски творци, но музеят притежава творби и на световно известни автори – живопис, скулптури, рисунки, плакати. Музеят често организира тематични и ретроспективни временни изложби на артисти в този стил, експертни срещи, ролеви игри и уърк-шопове.

Галерия Щросмайер

Галерия Щросмайер – разположена е на втория етаж на Хърватската академия за науки и изкуства. Колекцията й е дарение от епископ Щросмайер, чиято статуя се издига зад музея. Тук можете да се насладите на творби на европейски майстори (италианци, фламандци, французи), както и на хърватски художници от периода ХІV-ХІХ век.

Музей Мимара

Музей Мимара – музей на изкуствата, открит е за посещения през 1987 г. в стара сграда от ХІХ век в неоренесансов стил. Наречен е на името на дарителя на колекцията, съдържаща близо 3750 експоната – предмети на изкуството от различни техники и материали, от различни култури и цивилизации.

Музей на съвременното изкуство

Музей на съвременното изкуство – галерията променя периодично екскозицията си, поради невъзможност да изложи всичките си 4000 картини, сред които немалко творби на Пикасо, Вазарели, Фернан Леже.

град: Копенхаген

Замъкът Розенборг

Замъкът Розенборг е сред забележителностите на Копенхаген, които не бива да се пропускат. Ренесансовият палат е построен през далечната 1632 г и е обкръжен от красива ботаническа градина, която представя датската флора. Градината възниква през ХІХ век на мястото на военно-укрепителни съоръжения и заема площ от 10 хектара. Тук се намира и Музеят на датските крале, където са изложени скъпоценностите на Короната.

Музеят на Бертел Тордвалдсен

Музеят на Бертел Тордвалдсен се намира в центъра на Копенхаген, на едноимения площад, и е сред най-посещаваните в града. Тук може да се види цялото творчество на датсткия скулптур (в оригинали и копия), изцяло повлияно от изкуството на Древна Гърция и Рим. Дълги години Бертел Тордвалдсен живее извън Дания и, когато окончателно се връща в родината си от Италия, си мечтае за музей, който да събере творчество му. Четири години след неговатат смърт, през 1848 г, в специално построената сграда, отваря врати музеят на Бертел Тордвалдсен. Музеят е изключително приятен за посещение и приютява една изключително пълна колекция от творби на големия скулптор. Тук могат да се видят скулптури, картини, скици и графики на твореца. Изложена е колекцията на Тордвалсен от антични предмети, статуи и монети. Сред най-прочутите произведения на Бертел Тордвалдсен са скулптурата на Христос, чиито оригинал може да се види в катедралата „Света Богородица” в Копенхаген, а в музея е нейното копие, както и прочутият швейцарски лъв, пронизан с копие, чийто оригинал се намира в Люцерн, който символизира героичната смърт на деветстотин швейцарски войника от личната гвардия на френския крал Людвик XVI по време на Революцията.

Глиптотеката на Карлсберг

Глиптотеката на Карлсберг е една от най-старите галерии в Дания, основана през XIX век от големия ценител на изкуствовото - кралят на бирата и създател на търговската марка „Карлсберг”, Карл Якобсен. В музея са изложени произведения на изкуството от Античността до наши дни. На първия етаж е предствена обширна колекция от от гръцки, египетски, етруски и римски статуи, както и скулптури на известни творци, сред които Дега, Канова, Жан-Батист Карпо и др. Тук е изложена и най-богатата колекция на Роден, извън пределите на Франция, включваща повече от 30 негови произведения. Невероятна колекция от живопис с картини на известни импресионалисти и постимпресионисти като Моне, Мане, Тулуз-Лотрек, Пол Синяк, Гоген, Ван Гог, както и на Пикасо и други сюрреалисти може да се види на втория етаж на глиптотеката.

Националният исторически музей на Дания

Националният исторически музей на Дания се намира в двореца на датския принц. Красивата каменна сграда е построена средатата на XVIII век от Николай Ейгтвед, един от популярните местни архитекти. Тук е съсредоточена голяма част от историческото наследство на Дания отпреди 14 000 години. Представени са артефакти от Ледниковия период, през епохата на викингите и до днес. Няколко са постоянните изложби, които може да се посетят - археологическа, праисторическа, етнографска, нумизматична, природонаучна и документална колекция с уникални паметници, написани на руническо писмо. Музеят предлага и специална секция за деца, където чрез забавление и игри, те могат да научат за историята на една от най-старите монархии в света.

град: Ница

Музеят Масена

Музеят Масена е разположен в красива вила, чиито собственици – фамилията Масена – подаряват на Ница при условие, че там бъде основан регионален исторически музей. В музея може да намерите примитивно изкуство, църковна украса, италианско, фламандско изкуство, оръжия от XIV до XVIII век, бижута, керамика, източни костюми, макети на града, акварели на художници от Ница.

Музеят Шагал

Музеят Шагал – Марк Шагал (1887-1995), един от най-големите художници на XX век, решава да основе в Ница своя музей още преживе. Той смята, че тук посетителят ще намери мир и спокойствие. Именно затова той събира в този музей седемнайсетте си платна с библейска тематика. Шагал е дълбоко религиозен и в творбите си представя своето тълкуване на библейски сцени. Тук могат да се видят още акварели, графики и скици на художника.

Музеят Матис

Музеят Матис – след смъртта на големия френски художник Анри Матис (1869-1954), неговата вила в Ница бива превърната в музей. Матис идва на Ривиерата, за да се лекува от бронхит, но се влюбва в климата и красотата на Ница и остава там до смъртта си. Колекцията на музея съдържа 68 живописни творби и характерните за неговото творчество колажи от рязана хартия, 236 рисунки, 218 гравюри, 57 скулптури, 95 фотографии, както и 187 предмета, принадлежали на художника.

град: Париж

Музей на виното

Музей на виното – помещава се в стари изби от ХV век, които са произвеждали вино за Луи ХІІІ. Открит е като музей през 1984 г. Свидетелства за богатството и разнообразието на френските достижения в областта на енологията чрез експозицията на инструменти и предмети, отнасящи се до работата по лозята и виното.

Музей Кюри

Музей Кюри – открит е през 1992 г. и представя историята на семейство Кюри, на радиоактивността и нейните първи приложения в медицината. През последните години се налага и като експозиция за история на науката.

Парижките катакомби

Парижките катакомби – това са бивши подземни кариери от ХVІІІ век, съединени помежду си с тунели и проходи, с обща дължина до 300 км и дълбочина до 20 м. Използвани са като костница при претрупването на гробищата в Париж. Тук се намират останките на близо 6 млн души.

Музей на декоративното изкуство

Музей на декоративното изкуство – отваря врати за публика през 1905 г. Могат да се видят над 6000 експоната от Средновековието до съвременния дизайн на мебели, стъкло, керамика, тапети, скулптури.

Музей на модата и текстила

Музей на модата и текстила – къде, освен в столицата на модата, може да се види такъв музей? Открил врати за публиката през 1986 г., той е резултат от сливането на колекциите на Музея на декоративното изкуство и на Френския съюз на изкуството на костюма. Съдържа над 80 000 експоната – костюми, аксесоари, текстил, мебели, предмети на изкуството, керамика, стъкло, гоблени. Могат да се видят като експонати част от колекциите на известни френски дизайнери – Кристиан Диор, Кристиан Лакроа, Пако Рабан, Ив Сен Лоран и т.н.

Музей на модерното изкуство

Музей на модерното изкуство (Musee d'Art moderne) – музеят е открит през 1984 г и се състои от две части – сградата с вход откъм „Плас Роаял” приютява временни експозиции, а постоянната експозиция се намира в една подземна сграда, вкопана на осем етажа под земята, около един пилон от светлина. Приютява колекция от скулптура, живопис и графика от XX век – от фовизма до съвременното изкуство.

Музей на Марината

Музей на Марината – открит през 1943 г., води началото си от колекция на Людвик ХV. Представени са основно макети на кораби от различни епохи, оръжия и униформи на военноморските сили. Най-голям интерес представляват тържествената ладия на Наполеон и богато украсена част от галерата Ла Реал на Луи ХІV.

Музей на Монмартър

Музей на Монмартър – кварталът е известен още като „квартала на художниците”, който се оформя като център на парижката бохема през средата и края на на ХІХ век, когато тук се заселват худажниците, непризнати в академичните среди, които правят своята революция в живописта и поставят основите на стила импресионизъм, който става родоначалник на модерното изкуство. Оттогава та чак до наши дни хълмът Монмартър е предпочитано място за живот и отмора за артистичната бохема. - художници, писатели, поети, журналисти, артисти, певци са живели и живеят и днес в резиденциите на квартала. Музеят представя колекция от творби на различни автори, посветени на Монмартър – картини, фотографии, плакати, ръкописи. Правят се и временни изложби на творци, живели в Монмартър.

Музей на първобитното изкуство на Африка

Музей на първобитното изкуство на Африка, Азия, Океания и Америка „Ке Бранли” (Quai Branly). Намира се в непосредствена близост до Айфеловата кула. Това е най-новият музей на Париж, открит през 2006 г. и представляващ амбициозен проект, започнат през 1999 г. под патронажа на президента Жак Ширак. Музеят „Ке Бранли”, дело на световноизвестния френски архитект Жан Нувел, предизвика истинска сензация със смелото си архитектурно решение и покритата с жива зеленина фасада. Целта на музея е да събере и покаже по нов начин древната култура и цивилизация на Африка, Азия, Океания и Америка, като запази духа на културите. Именно поради това тук високите технологии и материали са съчетани с древния източен мистицизъм и шаманството, като цялата вътрешна експозиционна площ е подчинена на земни и естествени форми. В постоянните изложбени галерии са изложени 3500 предмета, между които страховити маски от Гана, дървена скулптура от Ангола, ритуални обекти от Папуа-Нова Гвинея, бойно оръжие от Китай, накити от Мароко и Афганистан, ескимоски дрехи от Аляска. Автентичната атмосфера в музея се дължи и на озвучаването – тихи звуци, думкане на барабани, леки подвиквания и песни, както и на реалистичните прожекции, които се движат върху стъклата на витрините и пренасят посетителите в други светове.

Инвалидите

Инвалидите – военно-исторически музей, който се помещава в една от най-мащабните сгради на Париж, построена по времето на краля-слънце, Людвик XIV, за да приютява многобройните войници, които се завръщали инвалиди от войните му и, останали без средства, били принудени да просят. Сградата на Инвалидите е служила за хоспис, болница, казарма, манастир, а днес приютява един от най-богатите военно-исторически музеи в света. В Инвалидите има две църкви, в които са погребани много от известните френски военоначалници. В църквата със златното кубе на Инвалидите се намира гробът на Наполеон.

Музей Клюни

Музей Клюни – музей на Средновековието, който се намира се в сърцето на Латинския квартал. Сградата на музея представлява манастир, построен от абата Пиер дьо Клюни през ХІV век, на мястото на руините от стари римски бани и се счита за най-старата сграда в Париж. В самия край на XVI век сградата е основно реновирана от тогавашния абат Жак д’Амбоаз и придобива днешния си вид. През 1833 г. в Клюни се настанява да живее Александър дю Сомерар, богат колекционер на предмети на изкуството от Средновековието и Ренесанса, след смъртта на когото държавата откупува сградата и колекцията и установява тук музея на Средновековието. Колекцията на музея илюстрира ежедневието и артистичния живот от епохата на Средновековието. Тук са изложени множество ценни предмети, като безспорният лидер сред тях е най-известните от тях са прекрасният гоблен „Дамата с Еднорога” (фламандски гоблен от XV-XVI век, състоящ се от шест части), запазените и реставрирани римски терми от І век с колоната на Юпитер, дървени и каменни скулптури от периода XII-XIII век (сред които главите на царете от Галерията на царете от фасадата на катедралата „Нотр-Дам”), стъклописи, миниатюри, изделия от слонова кост, ключове, монети и различни инструменти.

Консиержери

Консиержери – част от първия кралски дворец в Париж – Пале дьо ла Сите, превърната в затвор през 1370 г. По време на Революцията стотици аристократи, а по-късно и революционери са заключвани зад стените му и в последствие осъдени набързо от революционния съд и изпратени на гилотината. Оттук са тръгвали каляските, отвеждащи своите известни пътници към гилотините по парижките площади. Най-известната му „обитателка” е кралица Мария-Антоанета, затворена тук през 1793 г. Поради тази причина, въпреки прекрасния си вид на средновековен замък, придаващ неповторим характер на изгледа от десния бряг на Сена към Ситето, Консиержери до днес е запазила за парижани своята мрачна слава и названието „предверие на гилотината”.

Светият Параклис

Светият Параклис – построен е от неизвестни майстори през 1248 г. по заповед на Людвик ІХ, по-известен във Франция като Свети Людвик, в двора на тогавашния кралски дворец. Църквата е замислена като хранилище на реликви – построена е, за да съхранява трънния венец на Исус и част от кръста, на който е разпнат Спасителя. Тя е прекрасна илюстрация на архитектура в готически стил. Въпреки разрушенията през вековете, църквата е реставрирана и запазена - огромните витражи, богато украсените скулптури, живописните керамични декори са изключително впечатляващи. Светият Параклис е втората във Франция църква по богатство на готически стъклописи след катедралата в Шартър. Тук, по огромните островърхи прозорци на двата етажа на постройката, изписани с хиляди сцени от Стария и Новия завет, посетителят има изключителната възможност да се наслади на изкуството на готическата стъклопис във Франция. Светият Параклис представлява единен комплекс със Консиержери – Пале дьо ла Сите – административен и събеден орган от времето на Капетингите.

Пантеонът

Пантеонът (в превод от гръцки език „храм на всички богове”) е най-добре запазеният монумент от императорския Рим. Първоначално езически храм, посветен на боговете и превърнат по-късно в християнска църква, той се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това се дължи най-вече на идеалните му пропорции - височината и диаметърът са равни. Особен интерес предизвиква отворът в тавана, наричан на латински „окулус”, с диаметър 9 м. Освен с алюзията за око, врязано в Космоса, той е единственият източник на светлина и въздух в сградата (ако не се брои входът). Пантеонът е издигнат от императора философ Адриан през 118-125 г. на мястото на по-ранна постройка. Днес той е една от най-важните гробници на града. Тук са погребани художникът Рафаело, както и италианските крале Умберто I и Виктор Емануил II.

Музей Виктор Юго

Музей Виктор Юго – едно от жилищата на големия писател, превърнато в музей. Намира се на втория етаж на една прекрасна сграда на най-стария монументален площад на Париж, „Плас де Вож”. Тук Виктор Юго живее със семейството си от 1832 до 1848 г. Музеят е открит през 1902 г. по повод стогодишнината от рождението на титана на френската литература. В него са изложеи монографии, графични творби, ръкописи на Юго, оригинални издания на творби на писателя, живописни и скулптурни творби, свързани с живота на Юго и семейството му, щампи, фотографии, капикатури, мебели.

Музей Карнавале

Музей Карнавале – музей на историята на Париж, който е един от малкото безплатни музеи във френската столица. Отваря врати през 1890 г. Намира се в сърцето на квартала Маре и се помещава се в две сгради, свързани посредством коридор. Сградите са строени през XVI век и са с дълга и интересна история. Тук от 1677 до 1696 г е живяла и поддържала своите културни салони Мадам дьо Севинье. Музеят Карнавале съхранява цялата история на Париж, от праисторически времена до ден днешен. Живопис, скулптура, мебели, гравюри, документи, макети и предмети от бита, реконструкции на вътрешния дизайн на парижки къщи през различни исторически периоди - всичко това превръща музея Карнавале в един от най-живите и най-очарователни музеи на Париж.

Музей Пикасо

Музей Пикасо – помещава се в сграда от ХVІІ век (L'Hôtel Salé), класифицирана като исторически паметник в квартала Маре, приютяващ най-старите аристократични резиденции на Париж. Музеят отваря врати през 1985 г. и съдържа най-богата колекция на автора, като покрива всичките му периоди. Освен негови лични творби, тук могат да се видят и произведения от личната му колекция – африканско изкуство, Сезан, Матис, Миро и др. Музеят затравя врати през 2010 г. за реставрация, която се очаква да продължи поне 24 месеца.

Музей Роден

Музей Роден – сградата е построена в началото на ХVІІІ век, намира се сред прекрасен парк. През годините е имала различни предназначения, но основно е служила за хотел, в който са отсядали редица известни личности, тъй като собствениците му са били с благороднически произход. През 1911 г. държавата купува зданието и част от прилежащия парк, а скулпторът Роден предлага да подари колекцията си, ако там му бъде посветен музей. Проектът напредва бавно, тъй като изкуството му тогава е било неразбрано и се е считало за „неприлично” и скандално. Музеят отваря врати през 1919 г., непосредствено след Първата световна война, но и близо 2 години след смъртта на Роден, който дарява безвъзмездно всичките си колекции, снимки и архиви, пълното си творчество – скулптури и рисунки. Тук можете да видите „Мислителят”, „Гражданите на Кале”, „Целувката”, бюстовете на Балзак, на Виктор Юго, както и творби на Камий Клодел.

Музей Гревен

Музей Гревен – открит е през 1882 г. с идеята хората да могат да „видят с очите си” известните личности от различни епохи, музеят Гревен е един от най-старите восъчни музеи в Европа, който с гордост си съперничи със своя братовчед отвъд Ламанша - Музея на мадам Тюсо. Тук можете да се срещнете с над 300 восъчни скулптури на исторически личности, но и на звездите на нашето съвремие, декори, пресъздаващи епохи или пейзажи, които ни помагат да се потопим по-дълбоко в илюзорната им действителност. Музеят напрекъснато се обогатява с вси по-нови фигури на известни личности от нашето съвремие. Запомнящ е и декорът на „Двореца на миражите”, създаден за Световното изложение през 1900 г.

Музей Оранжери

Музей Оранжери – нарича се по този начин, тъй като се помещава в оранжерията на градините Тюйлери, построена е през 1852 г. Когато през 1920 г. Клод Моне дарява на държавата великолепния си цикъл картини „Лилиите”, именно той избира те да бъдат поместени в Оранжерията. Той лично надзирава ремонтните работи по преустройството й, които приключват през 1927 г., когато музеят е официално открит. Освен Моне, тук могат да се видят и творби на други представители на импресионизма и постимпресионизма – Сезан („Закуска на тревата”), Матис („Трите сестри”), Пикасо – („Прегръдката”), Реноар („Момичета на пиано”), Сисле, Модиляни и др.

Музей Орсе

Музей Орсе – помещава се в бившата сграда на гара Орсе, на левия бряг на Сена, срещу градините Тюйлери. Самата сграда може да се нарече първата творба на музея, тъй като е била изградена за Световното изложение през 1900 г. и сама по себе си е прекрасен архитектурен паметник в стил ар нуво, който е скрит зад една монументална фасада в класически стил, хармонизираща с фасадите на Лувъра. Тук е представено изкуството от периода 1848 г. (Втората република) - 1914 г. (Първата световна война). Музеят отваря врати през 1986 г. и приютява колекции декоративно изкуство в стил ар нуво (мебели и предмети за украса), скулптура (Роден, Камий Клодел, Жан-Батист Карпо), живопис (неокласицизъм – Енгр, романтизъм – Дьолакроа, реализъм – Миле, Курбе, барбизонската школа – Теодор Русо, Камий Коро, символизъм – Алфонс Муха, Густав Климт, Одилон Редон и, разбира се, импресионизъм – Мане, Моне, Реноар, Дега, Сезан, Сисле, Берт Моризо, Писаро, Сьора и постимпресионизъм – Синяк, Матис, Тулуз-Лотрек, Ван Гог). Музеят Орсе е рай за любителите на импресионизма. Тук можете да видите „Олимпия” и „Закуска на тревата” на Мане, считани за първите картини на този стил, „Импресия изгрев слънце”, този пейзаж на Моне, представляващ изгрев на пристанището в Хавър, който става кръстник на стила, тук са „Люлката” на Реноар и неговите балове - „Бал на село”, „Бал в града”, „Бал в Мулен дьо ла Галет”, тук са вариантите на френетично рисуваната от Моне катедрала в Руан, балерините на Дега и монмартърските пейзажи на Ван Гог...

Музей Лувър

Музей Лувър – сградата на музея доминира в сърцето на Париж. Мрачната крепост от ХІІ век постепенно се е превърнала в модерна за времето си резиденция за Франсоа І, след това в пищен дворец на Краля-слънце. Последните сгради на Лувъра са построени през втората половина на ХІХ век от Наполеон III, а последните детайли по огромния музеен комплекс са завършени през 1989 година и това са известните стъклени пирамиди на Йео Минг Пей, оформящи модерните входове, подходи и фоайета на един от най-посещаваните музеи в света. По време на Революцията, през 1793 г., сградата на Лувъра е превърната в музей, който може да се похвали с една от най-богатите колекция в света. Днес Лувъра притежава около 60 600 кв м изложбена площ, приютяваща над 35 000 експоната. В Лувъра могат да се видят ориенталски, египетски, гръцки, етруски, римски антики, ислямско изкуство, графики, скулптури, живопис. Секцията за живопис на музея включва над 6000 картини, сътворени от периода на Средновековието до Втората република (1848 г). Най-известните шедьоври в колекцията на Лувъра са легендарните древногръцки статуи Венера Милоска и Никея (Победата от Самотраки), робите на Микеланджело („Умиращия роб” и „Бунтуващия се роб”), „Джокондата”, „Портрет на Св. Ана”, „Портрет на Св. Йоан Кръстител” на Леонардо да Винчи, “Сватбата в Кана Галилейска” на Веронезе, „Просякът” на Джузепе Рибера, „Христос на Кръста” на Ел Греко, портрети на инфанти на Веласкес, двадесетте и четири огромни платна на Рубенс, представляващи алегорично сцени от живота на Мария Медичи, френските големи формати, сред които безспорно блестят „Коронясването на Наполеон” на Давид и „Свободата, която води народа” на Дьолакроа. В крилото "Ришельо" на музея могат да бъдат посетени единствените запазени интериори в двореца – апартаментите на Наполеон III. През 2008 г. Лувъра е приел 8,5 милиона посетители. В периода 2001-2008 г. броят на посетителите на музея се е увеличил с 67%.

Пти Пале

Пти Пале (в превод "малкият дворец") – един от малкото безплати музеи в Париж. Сградата, която се намира на Шан-з-Елизе, е построена по повод на световното изложение през 1900 г., преустроена е в музей през 1902 г. Тук се помещава музеят на изящните изкуства на Париж. Интерес тук представляват колекцията на холандската школа (най-известни експонати от нея са „Автопортрет” на Рембранд и „Отвличането на Прозерпина” на Рубенс), гравюри, предмети на изкуството от Ренесанса и Средновековието, гръцки и римски антики, творби на френското ренесансово и модерно изкуство, колекция на фотографското изкуство и не на последно място колекция от икони, сред които и прекрасни български образци.

град: Мюнхен

Германски музей по лов и риболов

Германски музей по лов и риболов – намира се в сърцето на стария град, в сградата на старо августинско абатство (1618-1621). Притежава колекция от старо и модерно ловно оръжие, ловни трофеи (особено впечатлява гигантският скелет на ирландски елен от мезозойската епоха), картини, представляващи ловни сцени, препарирани животни. Музеят има специална сбирка от различни видове сладководни риби.

Резиденция на Вителсбахите

Резиденция на Вителсбахите – през 1385 г. херцозите Вителсбах започват да строят нова резиденция, която се оформя с времето в мащабен комплекс. Особен интерес представлява Съкровищницата, където могат да се открият корони, диадеми, подвързии за книги украсени със скъпоценни камъни, чаши, саби, ками. Интересен е изваяният с орнаменти кръст, принадлежал на кралица Жизел Унгарска (началото на ХI век), както и едно прекрасно произведение на бижутерското изкуство, уникат, представляващ сцената на Св. Георги, убиващ змея - 1590 г. В Съкровищницата могат да се видят още предмети на изкуството от Турция, Персия и Мексико.

Дойчес музеум

Дойчес музеум се намира на остров в река Исар. Открит е през 1925 г. и е един от най-богатите музеи за наука и техника в света. Той отразява развитието на науката и техниката от тяхното възникване до наши дни. Създаден е от пионера на електрификацията в Бавария - Оскар фон Милер.

Модерната Пинакотека

Модерната Пинакотека се разпростира на огромно пространство – 12 000 кв м. Това е галерия, посветена на изкуството на XX и XXI век, предлагаща колекции от четири области: живопис, графика, архитектура и дизайн. Тук можете да се насладите на шедьоври на Оскар Кокошка, Анри Матис („Натюрморт с мушкато”), Пикасо, Салвадор Дали, Хуан Миро, Макс Бекман и др. Тук са изложени и картини на художниците от течението „Синият конник” - Василий Кадински, Франц Марк, Паул Клее, Аугуст Маке.

Новата Пинакотека

Новата Пинакотека е сграда в постмодернистичен стил, дело на архитекта Александър фон Бранкас. Построена е на мястото на по-стара сграда, издигната по времето на Лудвик I Баварски, която е унищожена по време на Втората световна война. Новата пинакотека приютява картини и скулптури от XVIII и ХIХ век, от Класицизма до Ар нуво. В нея можете да видите живописни творби на Гоя, Клод Моне, Едуар Мане („Закуска в ателието”), Пол Гоген, Ван Гог, Пол Сезан, Сьора, Синяк, Писаро, Тулуз-Лотрек, Густав Климт, Уилям Търнър, както и скулптурни творби на Роден и на Бертел Тордвалсен

Старата Пинакотека

Старата Пинакотека е сградата в стил Венециански Ренесанс. Построена е през 30-те години на XIX век, за да приюти колекцията от живопис на херцозите Вителсбах. Галерията притежава над 800 картини от периода XIV-XVIII век, включтелно творби на Джото, Рафаело („Светото семейство” – първата негова картина донесена в Германия), Леонардо да Винчи (“Девата с Младенеца”), Тициан (“Трънния венец”), Тинторето, Фра Анджелико („Погребението на Исус Христос”), Рембранд, Веласкес, Ел Греко, Мурильо, Джузепе Рибера, Каналето (“Венециански площад”), Никола Пусен и др. Силно представени са Германската (Франс Халс, Албрехт Дюрер, Лукас Кранах) и Фламандската школа – (Якоб Йорданс, Ван Дайк и Петер Брюгел старши, Рубенс). Изложени в две от най-големите зали на галерията, творбите на Рубенс са гордостта на Старата пинакотека.

град: Вергина

Царски гробници

На мястото на днешна Вергина се намирала древната столица на Македония, Еге, която по-късно е преместена в Пела. Проф. Манолис Андроникос първи се натъква на входа на гробницата. Той открива и гроба на Филип Македонски. Скелетът на древния владетел се е запазил непокътнат в златен ковчег със шестнайсетлъчевата звезда. Наблизо са открити още два царски гроба, в които има издълбани фризове и други поставяни при погребания предмети. Днес, най-ценните експонати се намират в Археологическия музей в Солун. Не е за подценяване и музеят във Вергина, където могат да се видят гробовете, изложени зад предпазно стъкло. Освен царските гробници тук се намира и Палатицийският дворец, строен след Филип и Александър Македонски.

град: Корфу

Археологическият музей

Археологическият музей

Музеят на азиатското изкуство

Музеят на азиатското изкуство се намира в двореца „Св. Михаил и Св. Георги”, в самия център на Керкира. Запазен е интериорът от краткия период, когато британците са владели острова (1814-1864). Има богато украсена мебелировка и декорации. Колекциите включват японски графики, китайски порцелан, индийски скулптури от бронз и други материали, дърворезби. Някои от дървените и бронзовите предмети са изключително добре изпълнени, най-вече сцените на божества в еротични пози.

Старата крепост

Старата крепост е построена от венецианците в периода, когато са били владетели на острова (1386-1797). Издигната е на самия край на скала, с укрепления по целия периметър. Природата и времето си казват думата и някои части на крепостта, най-вече от източната страна, бавно ерозират и падат в морето. Въпреки това интериорът е реставриран и крепостта се ползва за културни събития – концерти или продукции от типа „Звук и светлина”, когато сред руините се пресъздават исторически събития чрез използване на звуци и специални светлинни ефекти, с Йонийско море за фон. Централната най-висока точка на крепостта се откроява като гигантски естествен обелиск с нейната наблюдателна кула на върха и голям кръст над нея.

град: Метеора

Мастир „Света Троица"

Мастирът „Света Троица” – скалата, на която е построен манастирът, е без съмнение най-красивата в Метеора, а пейзажът, който се открива от нея - изключително живописен. Той възниква през втората половина на XV век, а монахът Деметрий се счита за негов основател. Двете малки манастирски църкви „Свети Йоан Предтеча” и „Света Троица” са красиво изографисани, с ценни икони и реликви. В миналото поклонниците са се качвали с помощта на подвижни стълби или мрежи, но днес към Светата обител води пътека със 140 изсечени в скалата стъпала.

Манастир „Свети Николай Анапавсас”

Манастирът „Свети Николай Анапавсас” е построен върху огромна скала, чиито връх е с много ограничена площ. Това създава впечатлението, че постройката му е изсечена в самия камък. До нея водят една наклонена пътека и няколко стълбички, изсечени в скалата. Вътрешната част на манастира е уникална, предствлява малък лабиринт, поради липсата на достатъчно пространство. На първия етаж се намира храмът „Св. Николай”, чиито стенописи са изрисувани от най-яркия предствител на Критската художествена школа – Теофан Стрелидзас. Характерната за неговото творчество цветова хармония прави произведенията му живи и уникали, а досегът с тях карал и най-заклетия атеист да повярва в Христовата вяра.

Манастир „Свети Варлаам”

Манастирът „Св. Варлаам” е сред внушителите монашески обители. В миналото той е бил духовното средище на Метеора. Възникването му се свързва с името на отшелникът Св. Варлаам, живял през XIV век, но истинският манастирски живот започва през XVI в., когато тук се появяват двамата монаси от знатен произход Нектарий и Теофан. Те построяват комплекса, заедно с двете красиви църкви, посветени на тримата йерарси и на Светата Троица. Стройната организация, която Нектарий и Теофан създават, допринася за обогатяването и изключителния разцвет на манастира през следващите векове. Посетителите могат да се поклонят пред останките на обичаните от всички ктитори Нектарий и Теофан.

Русански манастир

Русанският манастир или „Св. Варвара Русану” е един от най-старите манастири в Метеора, а историята му е неясна и оплетена в легенди. Нито произхода на името на манастира, нито точната дата на неговото възникване могат да бъдат доказани исторически. Най-популярната версия е, че първият обитател на скалата е отшелникът Русаний, а 1388 г. е годината на възникването му. Единствените неопровержими сведения са от времето на строежа на манастирската църква „Преображение Христово”, а именно от XVI век. Църквата притежава безценни стенописи. През следващите векове манастирът постепенно запада, подложен на нападения и обири от страна на друговерци и разбойници. Възстановен е едва през втората половина на XX век и днес функционира като женски метох.

Манастир „Свети Стефан”

Манастирът „Св. Стефан” е най-богатият и най-лесно достъпният в Метеора. Той е построен на върха на голяма скала, до която се стига без особени усилия. Строежът му датира от XIV век, а негови ктитори са видни предствители на сръбския и византийския царски дворове, сред които и византийският император Адроник Палеолог (1328-1341). Днес манастирът функционира като женски метох, а монахините му са изключително образовани. Затова и манастирският комплекс се е оформил като културен център в региона, където се провеждат различни занятия и се проучват религиозни текстове.

Големия Метеор

Първият изграден манастир е Преображенският, известен повече като Големият Метеор. Основан е през 1356 г от дошлия от Света гора монах Св. Атанасий Метеорски на най-високата скала, издигаща се на 534 м надморска височина. Последователят на Св. Атанасий, Св. Йоасаф, член на сръбското кралско семейство, разширява манастира и го обогатява с реликви и с художествени предмети. Силно впечатление прави църквата на манастира „Преображение Господне”, построена по образец на светогорските манастирски храмове, във формата а кръст. Стените й са красиво изографисани с библейски сцени и сцени от житията на различни светци. До входа на манастира се намира и полуразрушената килия на създателя му – Св. Атанасий Метеорски, предствляваща малка постройка в скалата, където са положени мощите на светеца. В миналото отшелниците са се качвали по скалите с помощта на стъпала, направени от забити в скалите дървени дъски, или били изтегляни с въжета. Днес Големият Метеор е напълно достъпен, а изкачването до върха лесно и удобно, посредством малък тунел, издълбан в скалата и 146 стъпала.

град: Солун

Археологическият музей

Археологическият музей е основан е през 1962 г. по повод честванията на 50 години от освобождаването на Солун. Тук се намира една от най-мащабните колекции на гръцката археология. Експонатите на гръцко изкуство идват основно от археологическите разкопки в географска област Македония и обхващат различни епохи – от Ранна Античност до Късна Римска епоха. Най-известни са предметите от некропола Дервени. През 2000 г. музеят е изцяло реновиран, като постоянната експозиция е разделена хронологично на четири отделни периода, а петата й част е посветена на колекцията от златни предмети.

град: Будапеща

Музей на марципана

Музей на марципана – марципанът е лакомство, което представлява тесто от бадемова пудра и лесно за обработка. Той позволява на майсторите сладкари, които имат достатъчно търпение, да пресъздадат от марципан известни паметници като Парламента в Будапеща или фигури като тази на Сиси, Снежанка или Майкъл Джексън.

Музей на Ференц Лист

Музей на Ференц Лист – помещава се в тристаен апартамент, който големият композитор е обитавал през последните пет години от живота си, когато е прекарвал редовно зимата в Будапеща. Спалнята му е служела и за работен кабинет. На бюрото му и в шкафовете има много лични вещи. На една малка масичка, можете да видите бронзова отливка от дясната ръка на Лист, направена от Алайос Стробл. В дневната е разположено пианото „Бьозендорфер”, любимият инструмент на композитора.

Етнографски музей в Будапеща

Етнографски музей - сградата на музея е дворец в стил неоренесанс, построен в края на XIX век, бивша Съдебна палата и Касационен съд. Музеят дава пълна представа за земеделското общество от XVIII до началото на XX век, преди Трианонския мирен договор. Културата, риболовът, занаятчийството, пазарите и панаирите, семейството и празниците са добре илюстрирани със снимки, костюми, предмети от бита, мебели и др.

Музей на приложните изкуства в Будапеща

Музей на приложните изкуства – създаден е през 1896 г. по случай 1000 години от основаването на Унгария, сградата е сама по себе си произведение на изкуството в стил сецесион. Постоянната експозия представя множество предмети, свързани с европейските изкуства и занаяти – порцелан, керамика, стъкло, изкуството на книгата (кожа, подвързване, хартия), тексктил, дърво (дърводелство и дърворезба), метал и ковано желязо.

Музей на изящните изкуства в Будапеща

Музей на изящните изкуства – създаден е през 1950 г. от частни колекции. Представлява богата сбирка от паметници на древноегипетското изкуство, западноевропейската живопис (Ел Греко, Веласкес, Гоя, Рафаел, Веронезе, Рембранд и Рубенс), руското изкуство, румънската живопис, скулптура и графика, произведения на чипровски златари от XVII век. Разположен е в Двореца на републиката, колосална неокласическа сграда с мотиви от Храма на Зевс, реконструиран през 1960 г.

Национална галерия на Унгария

Национална галерия на Унгария – музеят е изцяло посветен на унгарското изобразително изкуство от Средновековието до XX век. В залите му можете да видите богата колекция от олтари, в стил късна готика. Сред художниците от XIX век са представени Mихай Mункачи и Лашло Паал. Музеят събира и монументални творби на историческа тематика като например "Покръстването на Вайк" на Гюла Бенщур и "Миклош Жрини в битката при Шигетвар" на Петер Kрафт.

Унгарски национален музей

Унгарски национален музей – сградата на музея е най-забележителното произведение на унгарския класицизъм. Тук е представена историята на Унгария от създаването й до 1990 г. Свещената унгарска корона и другите кралски регалии са били пазени в музея до края на 1999 г., но днес са изложени в Парламента. Всеки период от унгарската история е илюстриран с помощта на карти, таблици, произведения на изкуството или предмети от ежедневието, оръжия, мебели, облекла, видео-материали и т.н. В залата, посветена на османското нашествие, можете да видите тронове от различни църкви (сред които и францисканската църква Нишбатор), които са чудесен пример за майсторството на унгарските дърворезбари от онази епоха. Също така можете да се полюбувате на купола на църква с керамични кесони. Съвременната епоха показва ролята, която са играли в унгарската история дикататори като Миклош Хорти и Матияш Ракоши.

град: Верона

Гробницата на Жулиета

Гробницата на Жулиета се намира в близост до брега на река Адидже, на Via del Pontiere, в капуцинския манастир "Сан Франциско". Пред скромния саркофаг (днес празен) се прекланят милиони туристи, като всъщност скланят глава пред смелостта да се откажеш да живееш в името на любовта. Според преданието Жулиета е погребана тук, където тайно е трябвало да се оженят с Ромео.

Къщата на Жулиета

Къщата на Жулиета се намира в центъра на Верона, по малката уличка Via Capello, на номер 23. Тази, на пръв поглед невзрачна къща в готически стил, е безспорно най-посещаваната забележителност в града. Тук, преди повече от шест века, се е разиграла любовната трагедия межу младежите от двете враждуващи фамилии - Капулети и Монтеки. Интериорът на къщата е типичен за ХІV век - много семпъл и изчистен. На последния етаж са изложени декорите от филма „Ромео и Жулиета”. Атракция представляват балкончето на Жулиета и нейна статуя в двора, направена от веронезкия скулптор Нерео Константини през 1969 г. Обикновено множеството туристи бързат да се фотографират със статуята, докосвайки дясната й гърда. Според поверието, това носи щастие и късмет в любовта. Друго суеверие е залепянето на хартийки с любовни послания по тясното коридорче в двора на къщата. Затова тук могат да се открият милиони писъмца на всички световни езици.

Арена ди Верона

Арена ди Верона се намира в центъра на Верона, на няколко крачки от Piazza Bra (централният площад на града). Тя е третият по големина амфитеатър в Италия, след Колизеума в Рим и този в Санта Мария Капуа. Колосалната постройка е завършена през I век, но през годините няколко пъти е разрушавана, затова и от оригинала е запазена само малка част. Поддръжката на Арената струва доста скъпо и още от XIII век е била събирана такса за вход. Тук векове наред са се провеждали гладиаторски битки, циркови представления, театрални постановки и пр. От XIX век започват да се правят оперни спектакли и днес тя е най-големият оперен театър в света - с 22 000 места. Редица български оперни изпълнители са гастролирали пред многохилядната публика на Арената - Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабайванска.

град: Сиена

Музеят на изобразителното изкуство

Музеят на изобразителното изкуство за деца се помещава в сградата на Спедале ди Санта Мария дела Скала. Съдържа произведения, които засягат детската тема или са създадени от творците за деца. Изложени са картини, скулптури и инсталации, групирани хронологично по епохи и по жанрове, например портрети, приказки и пр. Целта е деца от различни възрастови групи да бъдат приобщени към света на изкуството.

Музей на Спедале Санта Мария дела Скала

Музей на Спедале Санта Мария дела Скала - сградата е построена през X век като приют и болница за поклонници и изоставени деца. Маршрутът на музейната експозиция обхваща зали в големия комплекс и църквата „Благовещение”, построена в него. В някои от залите са съханени ценни стенописи като цикъла, разказващ за дейността на тази институция, една от най-старите от този род в Европа. Изложени са старинни картини, скулптури и мебели. В музея е разположен и Националният археологически музей на Сиена.

Национална пинакотека

Национална пинакотека - колекцията, чието ядро е от XVII век и е обогатена чрез множество дарения, се помещава от 1932 г. в Палацо Буонсиньори. Днес представя значими произведения на сиенската школа от периода XII - XVII век. Характерна за сиенската школа е тясната връзка с византийската традиция. Изложени са шедьоври от Дучо Бонинсеня, Симоне Мартини, Амброджо и Пиетро Лоренцети, които са върхови постижения на сиенската живописна школа и на своето време.

Градският музей

Градският музей се помещава се в историческата сграда на кметството на “Пиаца дел Кампо”. Разглеждат се редица зали на кметството, в които е протичал общественият живот на Сиена, с ценни стенописи от XIV-XV век на художници от сиенската школа, сред които се открояват стенописите на Симоне Мартини (датиращи от 1315 г.) и на Амброджо Лоренцети (датиращи от периода 1337-1339 г.). Изложени са редица картини, скулптури, произведения на ювелирното изкуство, исторически документи.

град: Сицилия

Съкровищницата на катедралата в Палермо

Съкровищницата на катедралата в Палермо е една от най-известните забележителности в Палермо е катедралата “Санта Мария Асунта” (Успение Богородично). Построена в нормано-арабски стил, с масивна правоъгълна форма и две внушителни кули в двата ъгъла. В нея се намират гробниците на Роже II (1095-1154), първият крал на Сицилия, Фридрих II Хохенщауфен (1194-1250), император на Германската римска империя и крал на Сицилия и на неговата съпруга Констанца Арагонска. Интерес предизвиква съкровищницата на Kатедралата, в която се съхраняват одежди, бижута, църковна утвар, сребърни прибори, чаши, съдове, гравюри и произведения на изкуството. Сред най-ценните богатства е короната на Констанца Арагонска.

Археологическият парк делла Неаполис в Сиракуза

Археологическият парк делла Неаполис в Сиракуза съхранява част от останките на гръцката и римската Сиракуза. Най-известна забележителност е гръцкият театър, считан за един от най-красивите примери на древногръцката архитектура, съхранили се до наши дни. В течение на 1000 години, до VI век от Хр. в него са се организирали театрални представления. Размерите му са внушителни - побира 15 000 зрители и е четвъртият по големина амфитеатър в Италия след Колизеума в Рим, този в Санта Мария Капуа и Арена ди Верона.

Археологическият музей в Сиракуза „Paolo Orsi”

Археологическият музей в Сиракуза „Paolo Orsi” е един от най-важните италиански археологически музеи. Неговата колекция съдържа повече от 18 000 експоната, които представят историческо развитие на остров Сицилия от зората на праисторията, през гръцката колонизация до наши дни. Сред най-ценните колекции са тези на атически и коринтски вази. Тук се намира и статуята на Венера Анадиомена, римско копие, повлияно от гръцката статуя на Афродита, излизаща от вълните.

Долината на храмовете в Агридженто

Долината на храмовете в Агридженто - Агридженто е наследник на древния град Акрагас, за който гръцкият поет Пиндар пише: “това е най-красивият град, който хората могат да изградят”. Днес Долината на храмовете в Агридженто е обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Тук през V век пр.н.е. са построени основните дорийски храмове, посветени на гръцки и римски богове, и носещи имената на Юнона, Конкордия, Юпитер, легендарния Херкулес и др. Най-големият храм е Олимпийският храм на Зевс, един от важните гигантски храмове на гръцката архитектура. Той е построен от картагенски пленници през 480 г. пр.н.е. В него може да се види и статуята на Зевс с височина 7,20 м.

Античният театър в градчето Таормина

Античният театър в градчето Таормина е основан от древните елини през III век пр.н.е., но съхранените до днес останки са от времето на римляните, когато градът бележи най-големия си разцвет. Днес театърът е арена на многобройни празници на културата и фестивали, често се използва като декор от италианската филмова индустрия. Оттук се открива красива панорамна гледка към Южна Калабрия, Сицилианското крайбрежие и заснежения вулкан Етна. Според Гьоте това е най-великото произведение на изкуството и природата.

град: Помпей

Помпей

Помпей е античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на вулкана Везувий през 79 г. от н.е., но останал напълно запазен. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе и е световно известен като най-добре съхранения античен град. Голяма част от града е заета от обикновени жилищни квартали, често с работилница или магазин към къщите. Привлекателността и славата си Помпей дължи най-вече на луксозните къщи на градския елит. Пред почти всички градски порти имало гробища, които всеки новопристигащ трябвало да прекоси. Колкото по-значим човек бил погребан, толкова по-близо до града трябвало да бъде гробът му. Форумът се намира в средата на стария град в Помпей. Около площада е имало пазари, служебни постройки, базилика, множество храмове, сред които най-интересен е храмът Аполон (най-старата сграда), статуи и триумфални арки. Имало е и множество малки олтари, предимно по кръстовищата, които са функционирали като домашни религиозни центрове. Други обществени постройки в града са баните, двата театъра и амфитеатъра, термите, палестрите, публичният дом.

град: Пиза

Музей на катедралата и нейното изграждане

Музей на катедралата и нейното изграждане - сградата е построена върху средновековна кула от XII век. Експозицията представя в 21 зали шедьоври и детайли от големите паметници на Площада на чудесата: макети на катедралата и на баптистерия, оригинални скулптури и скулптурни фрагменти, включително и на фамилията Пизано, съкровищницата на катедралата, украсени с миниатюри ценни ръкописни книги и др.

Музей на Синопиите

Музей на Синопиите - синопия се нарича предварителната рисунка, която майсторът е правел върху мазилката при изписването на стенописи, която се правела с червена креда, произхождаща от областта на турския град Синоп на южния бряг на Черно море. В музея са изложени фиксираните върху пана синопии от Кампо Санто. В някои отношения синопиите са по-ценни и от самите фрески, тъй като те са рисувани лично от майсторите, а в изпълнението на стенописите са участвали и чираците.

Музей Кампо Санто Монументале

Музей Кампо Санто Монументале е старо гробище, което приема тленните останки на видни граждани, хора на изкуството и учени, чиято дейност е свързана с реномирания университет на Пиза. Името си носи от факта, че на територията му е пръсната пръст донесена от Светите места. Паметникът затваря от север Площада на чудесата в Пиза чрез мраморна стена. Изграждането му започва през 1277 г. и продължава до 1464 г. Вътрешният двор е опасан от отворени галерии, където се съхраняват антични скулптури от римското минало на града, средовековни и ренесансови саркофази и надгробни паметници. Стените са били изписани с най-големия средновековен цикъл от фрески в Италия, който сериозно е пострадал от бомбардировките през 1944 г. Днес са останали ценни фрагменти от циклите „Триумфа на смъртта”, „Страшния съд”, сцени от живота на св. Раниери и др. В музея се съхраняват и фрагменти от веригата, затваряща някога пристанището на Пиза, както и оригиналната лампа от катедралата, чието поклащане е събудило интуицията на Галилей за свойствата на махалото.

Площадът на чудесата

Площадът на чудесата е наречен така в началото на ХХ век. Намира се в северната част на Стария град на Пиза. Тук най-голям интерес представлява т.нар. Наклонена кула, която е символ на града. Тя представлява отделно стояща камбанария на катедралата. Предназначена да стои вертикално, веднага след началото на строителството й през 1173 г., тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Днес наклонът е около 15 градуса, а отклонението от основата е 5,6 м. На теория и според законите на физиката кулата отдавна трябва да е паднала. При всеки опит да се намали наклонът и да бъде укрепена се нанасят по-големи щети, въпреки че през 2007 г. проект на стойност 15 млн евро успява да намали отклонението при върха с 45 см.

град: Лука

Родната къща на Джакомо Пучини

Родната къща на Джакомо Пучини - в родния дом на великия оперен композитор Пучини (1858-1924), автор на оперите „Манон Леско”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Турандот” и пр., е подредена експозиция, която разказва за живота и творчеството му, негови лични вещи и партитури, документи свидетелстващи за световната му слава.

Национален музей „Палацо Манси”

Национален музей „Палацо Манси” и Национална Пинакотека - дворецът Манси е построен в края на XV век и началото на XVI век, реконструиран през XVIII век. Това е един от най-красивите примери на ренесансова и барокова архитектура в Лука. От 1977 г. в сградата се помещава пинакотеката и вторият национален музей на града след този на Вила Гуиниджи. Самият дворец впечатлява с монументалното си стълбище, с изписаните зали, сред които и известната огледална зала, с ценната мебелировка. Сред изложените автори изпъкват имената на Тинторето, Гирландайо, Веронезе, Тициан, Гуидо Рени и др.

Национален музей „Вила Гуиниджи”

Национален музей „Вила Гуиниджи” - великолепната вила на Паоло Гуиниджи, господар на Лука от началото на XV век, в началото на XX век е определена за седалище на градски музей, след Втората световна война вилата става държавна собственост и след реставрация, която й връща първоначалния блясък, придобива статут на национален музей. Във вътрешната градина са изложени археологически находки и средновековни скулптури, сред които каменните лъвове от крепостните стени на града. На два етажа са подредени колекциите и експонатите, свързани главно с територията на град Лука, подредени хронологично и по стилове в отделни зали – античност, ранно средновековие до епохата на романския стил, средновековие от готиката до ренесанса, периода от ренесанса до контрареформата, периода от контрареформата до неокласицизма.

Музеят на Катедралата

Музеят на Катедралата и нейното изграждане се помещава в ораториума “Сан Джузепе”, построен през 1518 г., изложени са скулптури, икони, реликвариуми и др. Особено впечатляваща е колекцията от илюстрирани ръкописни книги, съдържащи нотописите на църковни песнопения.

град: Италиански езера

Вила Палавичино

Вила Палавичино е триетажна вила от средата на XIX век, в късен неокласически стил е частна собственост на богатата аристократична фамилия от Генуа, маркизите Палавичино и не e отворена за посещение. През 1954 г. решават да трансформират огромния великолепен парк на вилата в зоологическа градина и да я отворят за посещение. На площ от 200 дка, сред вековни дървета, ботаническа градина, красиви цветни лехи и градини (розариум), са отглеждани над 40 животински вида, бозайници (диви кози и коне, камили, лами, бобъри и пр.) и екзотични птици, които живеят в естествена среда.

Изола Бела

Изола Бела (в превод „Красивият остров”) е вторият по големина от Боромеевите острови, с дължина 320 м и ширина 180 м, изцяло зает от градините в италиански стил и двореца Боромео. През 1632 г. Вителиани Боромео започва преобразуванието на скалистия остров, който с времето се превъща в едно от най-красивите кътчета на земята. Проектът на бароковия дворец и на градините е на миланския архитект Анджело Кривели. Строежът и преобразуванията продължават до началото на XX век. Днес дворецът и градините са отворени за посетители, като принцовете Боромео са запазили едно крило от сградата за себе си и го използват като лятна резиденция и за представителни цели.Посетителите преминават през редицата пищно декорирани барокови зали, осветени от венециански полилеи: балната зала, стаята, в която е отседнал Наполеон през 1787 г., залата с фламандските гоблени, а на приземния етаж са редицата причудливи зали наречени „пещерите”, приличащи на подводни пещери, изградени за удивление и забавление на гостите.Истинската перла на Изола Бела са градините, най-величественият пример за барокови градини, изградени с много фантазия като театрален декор върху десет тераси, увенчани от скулпторната група на Градината на Амур. Атракцията на градините са свободно разхождащите се бели пауни.

Изола Мадре

Изола Мадре е най-големият от Боромеевите острови, Изола Мадре (Островът майка) е дълъг 330 м, широк 220 м. Собственост от 1501 г. на старата аристократична фамилия Боромео, която управлявала областта през XV - XIX век. През XVI век Боромео построяват резиденция-дворец и отглеждат на острова плодове, маслини и цитруси. В края на века започва и изграждането на градините.От 1978 г. ренесансовият дворец е отворен за посещение. Мебелировката е събрана от различни имения на фамилията и възстановява историческия дух на епохата. Забележителни са Приемният салон, Залата на сезоните, многобройните картини и произведения на изкуството, колекцията от ливреи, порцеланови кукли и особено колекцията от декори и марионетни кукли за куклен театър за възрастни, любимо забавление на висшето общество през XVII - XIX век.Дворецът е заобиколен от парк в английски стил, простиращ се на площ от 80 000 кв м. Паркът – ботаническа градина в английски стил започва да придобива сегашния си вид от началото на XIX век и е прочут с великолепните си азалии, цъфтящи през май, с екзотичните растения, събрани от различни географски области на планетата: банани, камелии, евкалипти, палми, които могат да виреят благодарение на особено мекия микроклимат на Лаго Маджоре. В парка се издига най-старият екземпляр в Европа (200 г.) на редкия вид кипарис от Кашмир. Сред алеите се разхождат свободно царствени пауни, златни фазани и пъстроцветни папагали. Френският писател Флобер нарича Изола Мадре „земен рай”.

Вила Карлота

Вила Карлота е ренесансова вила, потънала във великолепен, обширен парк, разположена на брега на Лаго ди Комо, в градчето Тремедзо. Сградата, чийто строеж започва през XVI век от фамилията Клеричи, променя облика си с всеки нов собственик до XIX век. Днес в залите й са изложени запазените експонати от някога известната в цяла Европа богата лична колекция на един от знаменитите собственици на вилата - Сомарива. Изложени са произведения на скулптора Канова („Аморе и Психе”), на художника Хаес („Последната целувка на Ромео и Жулиета”) и др. Вилата носи името на рано починалата (на 23 г.) Карлота, дъщеря на принцеса Мариане фон Насау и съпруга на Георг II, херцог Сакс-Майнинген. Последният, любител ботаник, придава сегашния облик на прекрасния парк – ботаническа градина, простиращ се на площ от 70 000 кв м, чиито тераси се спускат до брега на езерото. Паркът е разделен на зони – розариум, алпинеум, долината на папратите, бамбукова горичка, изкуствен водопад и т.н. Над 6000 растителни вида (само азалиите са над 150 вида) променят облика на парка през различните сезони, така че той винаги поразява с красотата си.

Музей на коприната

Музей на коприната - в най-големия италиански център за производство на коприна – град Комо, музеят е разположен на 900 кв м, експозицията възстановява пълния цикъл на обработка на коприната до боядисването и ръчното тъкане на ценната материя, както и щампирането. Има богата колекция от стари ръчни станове и щампи.

Градската пинакотека

Градската пинакотека е поместена в историческата сграда Палацо Волпи, бивша резиденция на богата местна фамилия. След ремонт през 1989 г., в нея е настанена част от колекцията на Градския археологически музей и по-специално скулптура и живопис от Средновековието до наши дни.

Градският археологически музей „Паоло Джовио”

Градският археологически музей „Паоло Джовио” е разположен в красива историческа сграда в централната част на Комо – градския дворец на графовете Конти Джовио. Музеят е основан през 1897 г. Богатите колекции са разделени хронологично от Предисторията до Средновековието. Към музея има богата библиотека.

Темпио Волтиано

Темпио Волтиано (Il Tempio Voltiano, в предод "Храмът на Алесандро Волта") е най-посещаваният музей в град Комо. Посветен е на най-известната личност, родена там, големият физик и откривател на електрическата батерия А. Волта (1745-1827). Сградата представлява ротонда в класически стил, построена по случай 100 годишнината от смъртта на Волта (1927), разположена в градския парк, на брега на езерото. Експозицията илюстрира живота и научното дело на именития физик.

Гроте Катуле

Гроте Катуле (Le Grotte di Catullo, превод "Пещерите на Катул") е популярно наименование на археологическия комплекс на най-голямата римска патрицианска вила, открита в Северна Италия, датираща от I век пр. Хр. Разположена живописно в края на полуостров Сирмионе, с внушителни размери (167 на 105 м), вилата се е издигала на три етажа, с басейни и терми, била е богато украсена. Счита се, че е принадлежала на семейството на големия римски поет Катул. Към археологическата зона е уреден интересен и богат археологически музей. От местността се открива великолепна гледка към езерото Гарда.

Рока Скалиджера

Рока Скалиджера (Rocca Scaligera) е крепост на морския бряг в град Сирмионе на езерото Гарда, със защитни кули и назъбени крепостни стени, издигната през XII век от управителя на Верона, Мастино I дела Скала. Състои се от два вътрешни двора: в първия се издига висока 31 м кула, а в свързания с него портик е разположена колекция от надгробни плочи от Римската античност и от Средновековието. Една стълба във втория двор води до обходния проход на върха на крепостната стена, от който се вижда пристанът към крепостта, една от редките конструкции от този род, запазени до наши дни.

град: Генуа

Аквариумът в Генуа

Аквариумът в Генуа е най-големият в Италия и един от най-значителните в Европа. Той е и реномирана научна институция, чиято дейност е свързана с изучаването на морето и опазването на неговата среда. Новата му сграда, с дължина 250 м и с площ 10 000 кв м е открита през 1992 г., проектът за екстериора е на световноизвестния генуезки архитект Ренцо Пиано (центъра Бобур в Париж, музея NEMO в Амстердам), а интериорът е по проект на американския архитект от руски произход Шермайев. Музеят е на 4 етажа, два от които са под морското равнище, до 7 м дълбочина. Четири са големите басейни, отредени съответно за тюлените, за фауната от кораловия риф, за акулите и за делфините, като последният е под открито небе, за да могат делфините спокойно да скачат на свобода. В аквариума е изложена фауната от студените морета, тропическите морета, Средиземноморието, сладководните тропически басейни и пр.

Палацо Турси

Палацо Турси - Този най-величествен дворец на „Страда Нуова”, построен през XVI век, с богата декорация, стенописи, бляскави салони и две красиви градини, днес е седалище на градската община (кметството). Наред с представителните зали на разположение на кмета на града в двореца е уредена експозиция, която представя част от богатата колекция на Палацо Бянко. В монументалните зали са изложени ценни предмети като цигулката „Гуарниери на Исус”, принадлежала на Паганини. Експозицията съдържа произведения на декоративното и приложното изкуство: стенни килими (гоблени), мебели, керамика, монетни сбирки и др., сред които се откроява обзавеждането на старинните аптеки на градските болници, както и официалните теглилки и мерки на Република Генуа.

Палацо Бианко

Палацо Бианко - Дворецът служи като художествена галерия с ценни творби от периода XI I - XVII век от европейски автори като Мемлинг, Ван Дайк, Рубенс, Филипо Липи, Караваджо, Веронезе, Зурбаран, Мурильо, Рибера и мн. др. В Палацо Бянко е изложена и текстилна колекция.

Палацо Росо

Палацо Росо - В този благороднически дом от XVII век, богато украсен със стенописи от най-видните художници от област Лигурия, запазил оригиналната си мебелировка, е изложена ценна колекция от платна от периода XV - XIX век, сред които творби на Дюрер, Ван Дайк, Гуидо Рени, Гуерчино, Веронезе и др. В двореца е изложена и експозиция, посветена на текстила, изключително ценна и интересна в града, който дължи богатството си през вековете освен на мореплаването и на текстилното производство. В Палацо Росо има и кабинет с ценна сбирка на графики и стампи.

Музей „Галерия Палацо Реале”

Музей „Галерия Палацо Реале” - построен е през 1618-1620 г. от богатата търговска фамилия Балби, през 1677 г. е продаден на друго видно генуезко семейство – Дурацо, което го разширява и доукрасява, а през XIX век го продава на Савойската династия. След създаването на кралство Италия кралят е от Савойската династия, откъдето и дворецът получава и настоящето си название. Галерията на Палацо Реале е музей-резиденция, в който са изложени оригиналната мебелировка, предметите от ежедневието и произведенията на изкуството, красяли двореца, когато е бил обитаван и всичко е великолепно съхранено. На първия етаж е разположен апартаментът на херцога на Абруци, състоящ се от десет зали с богати декорации от XVIII век, където е живял Луиджи Амедео ди Савоя-Аоста, херцог на Абруци (1873-1933), син на испанския крал и виден пътешественик и изследовател, страстен мореплавател. На втория етаж са разположени 23 зали, сред които се открояват на първо място Залата с огледалата, каято е вдъхновена от Огледалната зала на Версайския дворец, облицованата с червено кадифе Тронна зала с позлатен трон под пищен балдахин, с герба на Савойската династия и Салонът на времето, известен и като Салона на Джордано, заради трите творби на известния бароков художник Лука Джордано (1634-1705), които го красят, а на тавана на салона има стенописи-алегории на тема „Истината, разкрита от Времето” и „Разобличената от Времето Лъжа”. В Палацо Реале са изложени над 200 художествени платна, както от видни местни художници, така и на автори като Тинторето, Ван Дайк, Лука Джордано, Гуерчино и пр.

град: Флоренция

Музеят Барджело

Музеят Барджело се помещава в едноименния дворец, построен през 1255 г. През ХVІ век тук се е помещавали съдът и затворът. През 1840 г. в параклиса към двореца е открит непознат дотогава портрет на Данте, нарисуван от Джото, което възражда интереса към сградата и започва нейната реставрация. През 1865 г. отваря врати за посетители като музей на тосканската цивилизация. Днес тук се намира една от най-представителните колекции на готически и ренесансови скулптури. Сред шедьоврите на музея са: „Пияният Бакхус” на Микеланджело, две скулптури на Давид (едната мраморна, другата бронзова) от Донатело, Давид от бронз и злато на Верокио, и др. Освен това тук могат да се видят и средновековни и ренесансови колекции на т.нар. „второстепенни” изкуства – предмети от емайл, слонова кост, метал, камъни и т.н.

Църква-пантеон „Санта Кроче”

Църква-пантеон „Санта Кроче” - строежът ѝ започва в края на ХІІІ век върху основите на малка църквичка. Днес това е най-голямата францисканска църква в света, превърната е в пантеон. Тук са гробовете на Данте (все още празен – тленните останки на великия син на Флоренция са в Равена, където той живее в изгнание през последната част от живота си и умира), Микеланджело, Галилей, Макиавели, Джото, Донатело, Джоакино Росини.

Галерията Академия

Галерията Академия се помещава в сградата на Академията за изобразително изкуство на Флоренция от 1784 г. Основните експонати са на религиозна тематика и дело на автори, творили във Флоренция между ХІІІ-ХVІ век, но могат да се видят и гипсови скулптури от ХІХ век, освен това има секция с руски икони. От известно време в галерията има експозиция на стари музикални инструменти от консерваторията „Черубини”. Най-важни експонати обаче са може би най-известните творби на великия Микеланджело – скулптурите Давид (която до 1873 г. се е намирала на площад „Синьория”, а днес е в музея на специален пиедестал), Четиримата затворници, Свети Матей, както и произведения на Ботичели (Мадоната с дете), и др.

Галерия Палатина

Галерия Палатина е част от двореца Пити, днес в нейните 25 зали се помещава внушителна колекция от творби на изкуството, събрана от фамилията Медичи. Изложбата е отворена за публиката през 1833 г. и обхваща периода на късния и бароков Ренесанс, „златното време” за самия дворец. Тук могат да се видят прекрасни творби на големите италиански майстори – Рафаел („Велата”, „Видението на Йезекиил”), Тициан („Белла”, „Портрет на Пиетро Аретино”), Веронезе („Покръстването на Христос”), Караваджо („Спящият Купидон”), Тинторето („Портрет на Винченцо Дзено”); но и на известни фламандци - Рубенс („Трите грации”, „Последствията от войната”, ”Четиримата философи”), Ван Дайк (серия портрети на духовници).

Дворецът Пити

Дворецът Пити е най-голямият флорентински дворец. Обликът на днешната сграда се е оформял с течение на векове. Автор на първоначалния проект е Филипо Брунелески, който през 1440 г. започва строежа на тази резиденция за търговеца Лука Пити. Козимо Медичи купува сградата през 1548 г., с което я превръща в част от наследството на фамилията Медичи. През 1564 г. Пити е свързана с Уфици и Палацо Векио чрез „коридора Вазари”. Днес тук се помещават множество музеи на изкуствата и историята от епохата на Ренесанса и Барока, сред които най-известният е галерия Палатина.

Галерия Уфици

Галерия Уфици - в този прекрасен флорентински дворец се помещава една от най-богатите колекции на световното културно и художествено наследство. През 1559 г. херцогът на Флоренция Козимо I Медичи възлага на ученика на Микеланджело Джорджо Вазари да построи сграда, в която да събере важните административни служби на флорентинската държава. Той построява и затворения пасаж, известен днес като „коридора на Вазари”, който свързва Уфици и Палацо Векио с намиращия се на около 800 м отвъд река Арно дворец Пити. Наследникът на Козимо I, Франческо Медичи, превръща Уфици в галерия и я отваря за посетители. В основата на тази галерия е семейната колекция от произведения на изкуството на една от най-богатите европейски фамилии, Медичите, събирана няколко века. Последната представителка на фамилията Медичи, Ана Мария, оставя завещание, в което се разпорежда „всички галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности на Медичите да не бъдат отчуждавани или изнасяни извън столицата или територията на великото херцогство за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците”. Така съкровищата на Медичите и тяхното културно наследство остават завинаги във Флоренция. След залязването на династията колекцията продължава да се попълва. До XVI век тя е показвана единствено по изрична молба на желаещите. Отваря редовно врати за флорентинците и гостите на града през 1765 г. Днес Уфици съдържа стотици шедьоври на майстори като Джото („Мадоната от Огнисанти”), Ботичели („Пролет”, „Раждането на Венера”, „Поклонението на влъхвите”), Леонардо да Винчи („Кръщаването на Христос”), Рафаел („Мадоната с малкия Христо” и „Йоан Кръстител”, „Портрет на папа Лъв Х”), Джорджоне („Изпитанието на Мойсей”), Тициан („Пролет”, „Венера от Урбино”, „Флора”), Фра Филипо Липи („Мадона с Младенеца и ангел”), Караваджо („Болният Бакхус”, „Медуза”, „Пожертването на Исак от Авраам”), Микеланджело („Тондо Дони”), Гуидо Рени, Рубенс, Рембранд („Автопортрет”), Дюрер и много други.

град: Венеция

Арсеналът

Арсеналът е построен през XI век и е конгломерат от сгради и докове. През XIV, XV и XVI век е бил разширяван според нуждите на града. През 1579 г. e изградена постройка с три отделения, в която се произвеждали всички кораби и необходимиите за тях корабни въжета. Днес в сградата се помещава военноморският музей. Той съдържа 25 000 експоната и дава пълна информация за всички кораби, военна екипировка, котви и плавателни принадлежности. Тук може да се види изключителната колекция от корабни макети, най-интересният от които е „Бучинторо”.

Музеят на Пеги Гугенхайм

Музеят на Пеги Гугенхайм - Пеги Гугенхайм (1898-1979) е американка, наследничка на огромно състояние, наложила се в Европа като една от водещите фигури в артистичния свят и колекционер на най-доброто от авангардното изкуство на своето време. Венециянският музей на Пеги Гугенхайм е разположен в двореца Вение дай Леони, започнат през 1749 и останал недовършен, който Пеги купува, преустройва и настанява там своите апартаменти и галерията си. През 1976 г., три години преди смъртта си, тя дарява всичко на фондация „Соломон Гугенхайм”, която оттогава стопанисва венецианския музей, редом с този в Манхатън. В колекцията на музея са включени най-различни течения в модерното изкуство на XX век. Кубизмът е представен от Пикасо и Брак, английският модернизъм – от Франсис Бейкън. Сред сюрреалистите, една от големите страсти на Гугенхайм, се открояват творби на Дали, Макс Ернст, Магрит, а също на американците Джаксън Полък, Вилем де Кунинг, Марк Ротко. Едно от най-предизвикателните произведения в галерията е “Градски ангел” на италианеца Марино Марини – статуя на кон с гол ездач, обърната с лице към Големия канал.

Ориенталският музей

Ориенталският музей се помещава на последния етаж в двореца Ca`Pesaro и притежава една от най-големите колекции на ориенталско изкуство в Европа. Колекцията е започната с предмети от пътуванията из далечния Изток на Анри дьо Бурбон в края на XIX век. Тя е дообогатявана от частни лица и фирми дарители. Тук могат да се видят оръжия, флагове и знаменца, предмети от слонова кост, костюми, скулптури, музикални инструменти, тъкани, керамики, редки камъни и статуетки, ракли от Китай, Япония, Индокитай, Индия.

Ка д’Оро

Ка д’Оро (в превод "Златната къща) - Човек не може да посети всички дворци по Канале гранде, но Ка д’Оро не бива да бъде отминавана. Дворецът е един от най-прекрасните примери за разцвета на венецианската готика. Той е построен в средата на XV век за знатната фамилия Контарини, като над неговата украса са работили известните венециански майстори братя Бон. Името на двореца произлиза от факта, че бялата мраморна декорация на облицовката била позлатена. През XIX век дворецът е закупен от руския княз Александър Трубецкой за известната балерина Мария Талиони. Тя поверява реконструкцията му на Джовани Батиста Медуна, който свалил златната украса на двореца и разрушил вътрешното готическо стълбище, което било счетено за акт на вандализъм и извършителят бил осъден от венецианците за престъпление. Собственост на различни фамилии, Ка д`Оро е откупена през 1894 г. от барон Франкети, който я реставрира и през 1922 г я дарява на града заедно с голяма колекция – медали, печати, гоблени, фина керамика, старинни мебели. Днес в Ка д`Оро на първия и втория етаж се помещава галерия, носеща името на Франкети. Тук могат да се видят шедьоври на Матеня (“Св. Себастиян”), Карпачо („Благовещение” и „Успение Богородично”), Ван Дайк (“Портрет на младо момиче”), Тициан (“Венера при огледалото”), Филипо Липи (“Раждането на Исус”), Доменико и Джакопо Тинторето, Белини, Сансовино и др.

Галерията Академия

Галерията Академия е най-богатият музей на града, в който се съхраняват уникални произведения на изкуството от периода XIV-XVIII век. Зараждането на колекцията започва със събирането на творби с цел изучаването им от студентите. С времето сбирката е била обогатявана от завещания и покупки. В галерията се съхраняват много от творбите на Джамбелино, Карпачо, Веронезе, Тициан, Тинторето, Венециано и др.

Сансовината библиотека

Сансовината библиотека е основана през 1536 г. от Джакопо Сансовино. Построена е след решение на Сената и в нея е трябвало да се съберат книгите, които кардинал Бесарионе подарява на Венеция в знак на благодарност за оказаното гостоприемство от града по време на неговия престой. В сградата се помещават постоянна изложба “Книги съкровища”, колекция живопис и скулптури, където могат да се видят творби на Тинторето и Тициан. В специални стъклени шкафове се съхраняват безценни миниатюри, карти на света от XVI век, “Молитвеникът на Гримани” и др.

Музеят Корер

Музеят Корер носи името на Теодоро Корер – неуморим колекционер на картини, книги, изящни предмети и реликви от Античността. Тази ценна колекция е дарена на Венеция през 1830 г. Тя се обогатява непрекъснато, благодарение на дарения и откупуване на ценности. Чрез разнообразието и пъстротата си колекцията ни повежда на “пътешествие” през историята и изкуството на Венеция. На първия етаж в музея се помещават историческата колекция, бронзовата колекция от Ренесанса, етнографската колекция, а на втория етаж е музеят “Рисорджименто” - художествена галерия, в която се съхранява прочутата “Куртизанка” на Карпачо, както и изключително ценна колекция от предмети на изкуството от слонова кост.

Катедралната базилика „Сан Марко”

Катедралната базилика „Сан Марко” e най-величествената от 129-те църкви на Венеция. Тя се намира на площад „Сан Марко”, в близост до Двореца на дожите, тъй като в миналото е обслужвала само дожа и висшите сановници на републиката. Нейната история започва преди построяването ѝ – през 829 г., когато венециански търговци открадват мощите на евангелиста Марко от Египет и ги пренасят във Вененция. Оттогава светецът е обявен за покровител на града, а три години по-късно е осветена и базилика в негова чест. След пожар през Х век, тя е построена наново, по подобие на църквата “Дванадесетте апостоли” в Константинопол – трикорабна, с пет купола, във византийски стил. В годините на възход на Венецианската република всеки кораб, който акостирал в града, е бил задължаван да дари скъп подарък на катедралата. Сред най-ценните богатства тук е Златният иконостас – „Pala d'Oro”, който можете да видите зад олтара на катедралата. Иконостасът е украсен с повече от 2000 скъпоценни камъка, инкрустирани в злато, и символизира богатството, което хората са получили от Бога. На него са изобразени сцени от живота на Исус Христос, Богородица и Свети Марко. Друго безценно произведение на изкуството е прочутата бронзова квадрига, или скулптурата на 4 бронзови коня, известна като „Венецианските коне”, дело на древногръцкия скулптор Лизип от IV век пр.н.е. Оригиналът се намира в музея на базиликата, а копие е разположено на терасата на „Сан Марко”, откъдето се открива невероятна гледка към площада и лагуната.

Дворецът на дожите

Дворецът на дожите - когато френският крал Анри IV видял двореца на дожите, той възкликнал: „Ако не бях крал на Франция, щях да си пожелая да бъда дож на Венеция”! Дворецът на дожите е един свят, чиито богатства, мистерии и романтика не биха могли да бъдат разкрити с една визита, но нали с нещо все пак трябва да се започне... В миналото дворецът е бил седалище на управителя на Венецианската република, понастоящем е паметник на архитектурата и изобразителното изкуство. Сградата е един от най-блестящите представители на готическия стил в Европа. Посещавайки залите в двореца – Алената зала, Залата на картата и на щита, Залата на философите, Залата на Съвета (в която се намира голямото платно на Тинторето „Рай”), можете да добиете представа за начина, по който са живели и управлявали дожите, да се запознаете с редица произведения на изкуството на Тициан, Караваджо, Тинторето, да преминете по моста на въздишките, който свързва дворецът със сградата на затвора от XVI век.

град: Милано

Пинакотеката Брера

Пинакотеката Брера (Pinacoteca di Brera) предствлява една от най-богатите галерии за древно и модерно изкуство в Италия. Тя се намира в миланския квартал „Брера”, на едноименната улица под номер 28. Галерията е разположна в красив бароков дворец от XVII век, в който посетителите могат да открият още библиотека, Художествената академия, Миланската ботаническа градина и обсерватория. Пинакотеката предлага на посетителите 38 зали с картини, подредени по художествени школи (Венецианска, Тосканска, Ломбардска) и в хронологичен ред. Тук могат да се видят произведения на творци като Джовани Белини, Сандро Ботичели, Караваджо, Рафаел, Рубенс, Тинторето и много други.

Стенописът „Тайната вечеря”

Стенописът „Тайната вечеря” (L'Ultima Cena) се намира в трапезарията на манастира „Санта Мария деле Грацие”. Леонардо да Винчи започва произведението, считано за връх в неговото творчество, през 1496 г. по поръчка на управляващия Милано Людовико ил Моро. Бавната и изпълнена с тайнственост работа над стенописа се превръща в легенда. Използваната техника на рисуване – с темперни бои (по принцип се рисува с маслени) върху двуслойна гипсова основа, се оказва много неустойчива във времето и само няколко години след завършването й тя започва да се руши. Положени са огромни усилия за нейното реставриране. Последните опити продължават 21 години. Оказва се, че „Тайната вечеря” не може да бъде преместена на друго място, за да се съхранява по-добре и затова трапезарията е преобразувана в затворено и климатизирано пространство. Достъпът е ограничен – резервациите се правят поне месец преди визитата, а посетителите могат да останат пред стенописа едва 15 минути.

Замъкът крепост Сфорцеско

Замъкът крепост Сфорцеско (Castello Sforzesco) днес се намира в центъра на Милано, макар че, когато започва строежът му (през XIV век век) е бил в покрайнините на града. Първоначалният замисъл е да служи за защита от различни нападения, но много скоро той се превръща в един от най-красивите дворци в Северна Италия. Завършен е през 1466 г. и носи името на фамилията, управлявала най-дълго града и допринесла много за развитието му – Сфорца. Силно впечатление правят двете големи кръгли кули, разположени симетрично в двата края на предната фасада на замъка. Върху декорацията на замъка Сфорцеско са работили творци като Браманте и Леонардо да Винчи. През годините той често сменя своите собственици в зависимост от историческите събития - бил е в испанско, френско и австрийско владение, като е използван предимно за военни цели. По време на Втората световна война (1939-1945), подобно на редица други паметници, сериозно е пострадал, но бива възстановен със средствата на италианската общественост, богати местни магнати и миланската община. Днес замъкът е превърнат в съвременен музей на ломбардското изкуство, където могат да се видят редица шедьоври на творци като Микеланжело и Леонардо да Винчи.

Театърът Ла Скала

Театърът Ла Скала (Teatro alla Scala) се намира в близост до галерията Виктор Емануил II и Миланската катедрала. Скромната неокласическа сграда е построена по проект на архитект Джузепе Пиермарини през 1776-1778 г. на мястото на църквата Санта Мария дела Скала, откъдето идва и името й. До началото на XIX век тук се провеждат различни събития - балове, драматични постановки, куклени представления. След 1830 г. театърът става най-популярната оперна сцена в Италия и място за премиери на оперни композитори като Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини. Днес трупата на Ла Скала е сред най-елитните в света. На сцената на оперния театър се изявяват и световно известните български оперни певци - Илка Попова, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Мариана Пенчева, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов и др. Отворен за посещение е музеят към театъра, където любителите на операта могат да се потопят в историята на изкуството и ролята на Италия в неговото развитие.

Галерия Виктор Емануил II

Галерия Виктор Емануил II (Galleria Vittorio Emanuele II) свързва Пиаца дел Дуомо със сградата на оперния театър Ла Скала. Тя носи името на Виктор Емануил II, обединителят на италианските земи и пръв крал на Италия. Постройката на галерията е изключително оригинална - централната й част е във формата на многоъгълен кръст, който пресича страничните галерии, и е покрита с купол от стъкло и желязо. Тя е открита тържествено на 1 януари 1878 г. и днес продължава да бъде културен и туристически център на града - тук се намират най-известните книжарници, бутици, кафенета и ресторанти.

Миланската катедрала

Миланската катедрала (Duomo di Milano) се намира на централния площад в Милано - Piazza del Duomo. Строежът й е колосален за времето си - 108 метра височина, 158 метра дължина и повече от 3500 скулптури по зданиeто. Той продължава от 1386 г. до 1820 г. и съдържа елементи от различните стилове, които са били актуални в течение на няколкото столетия - от готика през барок и неоготика. Крайният резултат е зашеметяващ – създава се впечатление, че храмът е изработен от фина мраморна дантела. Днес това е четвъртата по големина църква в света след „Св. Петър” в Рим, „Св. Павел” в Лондон и катедралата в Севиля. Типични за интериора на катедралата са хармоничността и единството на всички детайли. Атракция е статуята на християнския мъченик Свети Вартоломей, чиято кожа била съдрана. Скулптурата е дело на Марко д’Аграте през 1562 г. и единодушно се приема от специалистите като образец за изобразяване на човешката анатомия. Всеки желаещ може да се изкачи до покрива на катедралата - пеш или с асансьор, откъдето се открива гледка към целия град. Всяка неделя тук се отслужва меса, която събира католици от цяла Италия.

град: Рим

Църквата „Сан Луиджи деи Франчези"

Църквата „Сан Луиджи деи Франчези" е сгушена в бароковото сърце на Рим, близо до Пантеона и Пиаца Навона. Намира се недалеч от Палацо Фарнезе, един от най-прекрасните дворци в Рим, в който от вече повече от столетие се помещава Посолството на Франция. Църквата е построена през XVI век като национална църква на французите живеещи в Рим и е посветена на канонизирания за светец френски крал Свети Людвик (Сен Луи). Перлите на вътрешната украса на храма са параклисът на Света Цецилия, изписан от Доменикино и най-вече параклисът на Свети Матей, изписан от Караваджо. Тези стенописи се считат за един от върховете в творчеството на неспокойния бароков гений и будят огромен интерес.

Църквата „Сан Пиетро ин Винколи”

Църквата „Сан Пиетро ин Винколи” (в превод „Свети Петър в окови”) се намира в близост до Колизеума. Църквата е построена през V век и преустроена през XV-XVI век. В църквата се съхраняват като реликва веригите, в които е бил окован Св. Петър преди мъченичеството му. Най-голям интерес предизвиква излъчващата могъщество мраморна скулптура на Микеланджело „Мойсей”, един от върховете в творчеството на гения.

Базиликата „Сан Клементе”

Базиликата „Сан Клементе” е една от най-древните базилики в града, построена през IV век, в памет четвъртия поред папа, Свети Климент. Тук почиват неговите мощи, пренесени от Крим от светите братя Кирил и Методий. В подземията на базиликата може да се добие представа за много от етапите на строителната история на Рим. В най-ниската част са открити и отворени за посещение остатъци от езически митреум от II век с олтар на бога Митра. Сред забележителностите са и автентични стенописи от периода IX-XI век. През 1084 г. „Сан Клементе” е разрушена по време на нашествие на норманите (викингите), но в началото на XII век папа Паскал II я възстановява напълно. Днес в един от параклисите до олтара се намира известната картина, изобразяваща папа Адриан II, който посреща Кирил и Методий в базиликата „Санта-Мария Маджоре” и освещава славянската азбука и написаните на нея книги. Базиликата е място за поклонение за българите и за всички славянските народи, тъй като тук е погребан и Свети Кирил.

Катедралата „Сан Паоло фуори ле Мура”

Катедралата „Сан Паоло фуори ле Мура” (в превод „Свети Павел извън крепостните стени”) се намира на пътя, водещ към пристанището на Рим – Остия и е издигната през IV век на гроба на Свети Павел. След пожар през XIX век е изцяло обновена и днес е най-голямата в Рим след базиликата „Свети Петър” във Ватикана. Огромният комплекс притежава елегантен манастирски двор, пинакотека и Капела на реликвите.

Катедралата „Санта Мария Маджоре”

Катедралата „Санта Мария Маджоре” се намира се в близост до гара Термини и недалеч от Колизеума. Изградена през V век, в нея се съхраняват великолепни мозайки от това време и представляват едни от най-ранните в християнски мозайки Рим. Тук папа Адриан II приема славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий, на които в базиликата е посветен параклис. Редица папи допринасят за разрастването и украсата на един от най-почитаните храмове в Рим. На площада пред църквата се издига огромна древноримска мраморна колона от базиликата на Масенций със скулптура на Богородица.

Катедралата „Сан Джовани ин Латерано”

Катедралата „Сан Джовани ин Латерано” се намира в близост до църквата „Сан Клементе” и Колизеума. Изградена върху базилика, построена от император Константин Велики през IV век и е многократно преустройвана. Била е седалище на множество църковни събори през вековете. Днес базиликата, посветена на Св. Йоан Кръстител и Евангелист е главната катедрала на град Рим. Зад бароковата си фасада, грандиозният храм съхранява паметта на хилядолетната си история.

Базиликата „Свети Петър”

Базиликата „Свети Петър” във Ватикана е главният храм на католическата църква. Тя "затваря" грандиозния едноименен площад в папската държава. Издигната е на гроба на Свети Петър, където през IV вeк император Константин Велики построява първата величествена базилика. Във втората църква, изградена на това място през 800 г, папа Лъв III коронясва Карл Велики за император на Свещената германска римска империя. През периода на контрареформацията папите решават да бъде изграден нов храм на същото място като свидетелство на могъществото на католическата църква. Настоящата църква с внушителни размери, строена през периода 1506-1667 г., е значимо архитектурно постижение, чийто купол, дело на Микеланджело се издига над града със своите 136 метра. Поразява разточителната й барокова вътрешна декорация, балдахинът на Бернини – огромна скулптурна творба от бронз – монументален символ на гробницата на Свети Петър, множеството художествени шедьоври, сред които се откроява изящната „Пиета” на Микеланджело.

Християнските катакомби

Християнските катакомби са антични подземни групови гробници, използвани в първите столетия от Новата ера, от евреи и християни, преследвани от властта. Катакомбите са издълбани в туфа на терени, извън крепостните стени на Рим, тъй като погребенията в рамките на града били забранени. Те се състоят от множество подземни галерии-тунели, издълбани едни под други, като тези в най-горния пласт са най-старите. От V век практиката да се погребват християни тук отмира, но поклонничеството в чест на мъчениците и светците продължава и през следващите столетия. Около Рим днес са известни 40 катакомби, разположени покрай главните пътища. Най-голям туристически интерес представляват катакомбите край Виа Апия - Катакомбата на Свети Калисто с криптата на папите от III век, криптата на Света Цецилия и Залата на тайнствата с богати декорации, Катакомбите на Домитила, където са погребани знатни римски аристократи християни от фамилията на Флавиите, Катакомбите на Свети Себастиян – с гробницата на светеца, множество крипти и църква, посветена на него. Малката църквичка „Quo Vadis” е сред местата, които не бива да се пропускат. Според легендата на мястото, където е издигната тя, Свети Петър, по време на гоненията срещу християните на император Нерон, бягайки от Рим, среща възкръсналия Христос. Апостолът пита своя учител: „Domine, Quo Vadis?” („Къде отиваш, Господи?”) и получава отговора: „Отивам в Рим, за да ме разпнат отново”. Това подсказало на Свети Петър, че Божията воля е да се върне в Рим и да умре достойно за Христовата вяра. Свети Петър е разпнат на кръст през 64 г., като по негово желание е разпънат надолу с главата, за да се разграничи неговото разпятие от Разпятието на Христа.

Виа Апия Антика

Виа Апия Антика е един от най-добре запазените римски пътища, наречен от римляните „Царицата на пътищата”. Строителството му започва през 312 г. пр.н.е. от цензора Апий Клавдий. В началото пътят свързвал Рим с близките Албански възвишения, а по-късно достигнал пристанището в Бриндизи (Южна Италия), откъдето по море се осъществяват връзките с Гърция и Изтока. Това определя и първостепенното му стратегическо и търговско значение. Виа Апия е значимо инженерно постижение и става модел за изграждането на огромната пътна мрежа на римската империя. Трасето е праволинейно, пътното платно е широко 4,10 м, а отстрани има и тротоари за пешеходците. Почти веднага край него започват да се строят първите гробници на знатните фамилии Сципионе, Метела, Каталина. Християните продължават традицията, като изграждат внушителни катакомби. С времето около Виа Апия се издига почти непрекъсната редица от разнородни по форма гробници, семейни или колективни катакомби. С падането на Римската империя, пътят постепенно запада и все по-рядко се използва. През XVIII век е възстановен, а днес първите 18 км до Рим са включени в защинена зона - регионален парк. Туристите могат да се разхождат в зоната пеша или с велосипед, разглеждайки античните паметници: гробниците, катакомбите и църквите, построени край тях, циркът на Масенций и много други старини.

Кастел Сант Анджело

Кастел Сант Анджело е разположен на брега на река Тибър, недалеч от Ватикана и е построен като мавзолей на римския император Адриан (117-138). От средата на VI век сградата е превърната в крепост с ключова военна позиция към Рим и в продължение на почти 1000 години е убежище за много папи по време на война или обсада. Името на крепостта е свързано с голямата чумна епидемия от 590 г. Тогава папа Григорий Велики вижда един ангел на върха на крепостта да прибира меча в ножницата си и приема това като Божи знак, че страшната болест скоро ще отшуми. Той построява параклис на мястото на видението и поставя статуята на ангела. Така крепостта става известна като „крепост на Светия ангел”.

Ватиканските музеи

Ватиканските музеи са огромен музеен комплекс, част от Двореца на Ватикана. Състои от 11 музея, разпределени в 5 галерии и приблизително 1400 зали и параклиси, които приютяват колосалната колекция от произведения на изкуството на римските папи. Сред тях не бива да се пропускат Египетският музей, Музеят „Киарамонти” с прочутата скулптура „Аполон Белведерски” (мраморно копие от римската епоха на древногръцка бронзова статуя) и скулптурната група „Лаокоон”, дело на неизвестен древногръцки майстор. В дългата Галерия на картите са представени 40 топографски карти, изобразяващи владенията на Италия и Църквата през 80-те години на XVI век. Четирите зали на Рафаел са изписани от големия ренесансов художник по поръчка на папа Юлий II през 1508 г. В музея на пинакотеката изключителен интерес представляват картините на Рафаел „Коронясването на Богородица”, „Мадоната от Фолиньо”, „Преображение”, както и „Св. Йероним” на Леонардо да Винчи и „Свалянето от Кръста” на Караваджо. Независимо от изключителните богатства в колекциите на Ватикана, най-голям интерес предизвиква Сикстинската капела. Тя е служела за личен параклис на римските папи. Тук до днес заседава Конклавът на кардиналите при избора на нов папа. През 1508 г. Микеланджело изписва тавана на капелата, чиято площ надвишава 3000 кв м. Основна тема на произведението му е историята на човечеството преди Христос и Сътворението на света. Открояват се сцените на сътворението на Слънцето, Луната, Адам и Ева, отделянето на водата от земята, на мрака от светлината, първородния грях, изгонването от Рая, жертвоприношението, пиянството на Ной и др. 20 години по-късно, папа Климент VII поръчва на Микеланджело да изографиса и „Последния съд”, една от най-красивите творби на художника, отнела му повече от 6 години. По изписването на този изключителен параклис са работили още много други ренесансови майстори като Пиетро Перуджино, Ботичели, Доменико Гирландайо, Козимо Росели, Пинтуричо и др.

Вила Боргезе

Вила Боргезе е един от прекрасните дворци на римската аристокрация. Първоначално архитектът Мартино Лонги строи сградата за виден испански кардинал, но през 1605 г. кардинал Боргезе (папа Павел V) купува двореца, за да отпразнува избирането си за римски папа. По-късно дворецът преминава в ръцете на неговия племенник – кардинал Шипионе Боргезе, на който дължим великолепната колекция от предмети на изкуството. Както градините към вила Боргезе, така и колекциите, са претърпели много промени от XVII век насам. През 1902 г. вилата и паркът към нея са продадени на италианската държава. Склуптурната колекция на приземния етаж съдържа някои световноизвестни произведения като прекрасната скулптура на Канова „Паолина Боргезе” (Полин Бонапарт, сестрата на Наполеон), както и трите изключителни творби на Бернини „Давид”, „Аполон и Дафне”, „Плутон и Просперина”, които са били изваяни, когато римският гений е бил едва 25 годишен. В художествената галерия (пинакотеката) към вилата са изложени някои от най-известните художници в западноевропейската живопис – Белини, Кореджо, Фра Бартоломео, Пинтурикио, Рафаело, Рубенс, Тициан и Веронезе, Ботичели.

Пантеонът

Пантеонът (в превод от гръцки език „храм на всички богове”) е най-добре запазеният монумент от императорския Рим. Първоначално езически храм, посветен на боговете и превърнат по-късно в християнска църква, той се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това се дължи най-вече на идеалните му пропорции - височината и диаметърът са равни. Особен интерес предизвиква отворът в тавана, наричан на латински „окулус”, с диаметър 9 м. Освен с алюзията за око, врязано в Космоса, той е единственият източник на светлина и въздух в сградата (ако не се брои входът). Пантеонът е издигнат от императора философ Адриан през 118-125 г. на мястото на по-ранна постройка. Днес той е една от най-важните гробници на града. Тук са погребани художникът Рафаело, както и италианските крале Умберто I и Виктор Емануил II.

Циркус Масимус (Circus Maximus)

Циркус Масимус (Circus Maximus) е най-големият от шестте стадиона за конни надбягвания в Древен Рим, разположен на обширен равнинен терен между Палатинския и Авентинския хълм. Още през VI век пр. Хр. тук се провеждат надбягвания с колесници и се изграждат първите дървени структури на Циркус Максимус. От II век пр. Хр. започва и строежът на каменна постройка, завършена и украсена с мрамор по волята на Гай Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр. През следващите векове стадионът се разширява и достига огромни размери – елипса с дължина 621 м, ширина 118 м и капацитет 250 000 - 300 000 зрители. Тук се организират конни надбягвания, морски битки, като за целта пистата е пълнена с вода от Тибър. През средновековието сградата е използвана като каменна кариера и е напълно унищожена. Днес това е едно от най-просторните празни пространства в центъра на Рим, около което минава интензивно автомобилно движение. Използва се за концерти, политически и синдикални митинги, обществени празници и веселия.

Капитолийските музеи

Капитолийските музеи се намират на площад „Кампидольо”, на върха на Капитолийския хълм. Внушителният музеен комплекс се помещава в сградите на три дворци - Palazzo dei Conservatori, Palazzo Nuovo и Palazzo Senatorio. В тях се съхраняват образци на римската култура от различни периоди, между които са произведвения като статуята на вълчицата с Ромул и Рем, „Момчето с тръна”, папа Урбан VIII от Бернини, конната статуя на Марк Аврелий. Пинакотеката (художествената галерия) притежава творби на художници като Веласкес, Тициан, Ван Дайк, Гуидо Рени, Караваджо. В една от парадните зали на Капитолийските музеи през 1957 г. е подписан Римският договор, който поставя началото на Европейския съюз.

Палатинският хълм

Палатинският хълм e люлката на Рим, той е един от седемте хълма на Древен Рим. Издига се между Императорските форуми и Циркус Максимус до 51 м надморска височина. Според преданието тук е основано първото поселище на Рим в средата на VIII век пр.н.е. Тогава хълмът е ограден с крепостни стени и през следващите векове е застроен с храмове и култови сгради. Палатинският хълм се превръща в любимо място на аристокрацията, където патрициите издигат разкошните си палати. В края на I век пр.н.е. първият римски император, Октавиан Август, построява тук своя дворец (Domus Augustana), за да подчертае приемствеността в историята на Рим. Хълмът запада в края на III и началото на IV век, когато се премества и императорският двор. В края на XIX век тук започват планирани археологичеки разкопки. Днес той е обширен археологически комплекс под открито небе с над 45 обекта – руини на храмове, палати, древни урбанистични комплекси. Сред тях най-голям интерес събуждат останките на Дома на Август със запазените стенописи и богата мраморна украса.

Колизеумът

Колизеумът е най-големият амфитеатър в Римската империя и един от шедьоврите на римската архитектура и инженерство. Строежът му е започнат от император Веспасиан през 72 г. и завършен през 80 г. от неговия син - Тит, с размери 189 м дължина, 156 м ширина и 48 м височина. Колизеумът се издига на мястото на изкуственото езеро на Нерон, част от неговата резиденция „Domus Aurea“. Според една от версиите произходът на името идва от огромните размери на постройката - на латински език „colossus” се превежда като „великан”. Друга версия предполага, че името идва от гиганстаката бронзова статуя на Нерон, която се е намирала наблизо. Римският амфитеатър разполага с 50 000 места и на неговата арена са се провеждали различни събития: битки между животни, убиване на затворници от животни и други екзекуции, военноморски войни чрез наводняване на арената и битки между гладиатори. Според изследвания в тези зрелищни игри са загинали около 500 000 души.

Римският форум

Римският форум е разположен между Палатинския и Капитолийския хълм. Първоначално местността е била блатиста, често наводнявана от водите на река Тибър. През VII век пр.н.е. мястото е пресушено и все повече хора се заселват между двата хълма. Постепенно тук се оформя центърът, около който Древен Рим се развива и процъфтява. Форумът е средище на търговията, религията, културата, съдебната система. Сред най-значимите монументи, сгради и руини са: Храмът на Ромул, Храмът на Веста, Храмът на Венера и Рома, Храмът на Цезар, Арката на Тит, Ростра (трибуната, от която политиците изнасяли речите си на римските граждани), Курия (мястото на Римския сенат), базиликата Юлия, базиликата Емилия и др.

град: Лихтенщайн

Музей за модерно и съвременно изкуство

Музей за модерно и съвременно изкуство се намира в цетъра на столицата Вадуц, на улица "Städtle” N32. Музеят отваря врати в изключително модерната сграда през 2000 г. Експозиция представя националната колекция на изкуство в Лихтенщайн от ХІХ - век до наши дни. Тук могат да се видят преди всичко скулптури, картини, предмети, повлияни от течението „Арте Повера” (характеризира се със стремеж да се визуализира своеобразенен диалог между природата и индустрията, използват се промишлени и нетипични материали, за да се създадат художествени произведения). Визитна картичка на музея е съчетанието между модерната съвременна архитектура и изкуство и редица провокации към посетителите.

Панорамно влакче

Панорамно влакче в столицата Вадуц за нас, българите, то е истинска атракция, тъй като ни предоставя аудиогид на български език. Панорамната обиколка продължава около 35 минути. Тя включва стария град, центъра на града с Катедралата „Св. Флориан”, фото пауза при Червената къща (къщата на принца на Лихтенщайн, от чиито лозя се произвежда известното червено вино „пино ноар”), националния стадион “Райнпарк”, сградите на Правителството и Парламента, Музея за съвременно изкуство и редица красиви къщи, градини, сувенирни магазини и кафенета.

град: Монако

Дворецът Грималди

Дворецът Грималди е издигнат върху основите на сгради от 1215 г. Тъй като в дворецът има жилищна част, където живее принц Aлбер II, за посещение са отворени само Големите апартаменти. Визитата е приятна, с преминаване в различните салони. Особен интерес предствлява Тронната палата, където през 1956 г. сключват брак принц Рение III и американската актриса Грейс Кели.

Океанографският музей

Океанографският музей е основан през 1910 г. от принц Алберт I, който е отдал живота си на морето и океанографията. Освен с частта си, посветена на научно-изследователската дейност на Албер I, музеят е прочут с богатия си аквариум. Той е един от най-старите в Европа, приютил 6000 екземпляра в 90 басейна. Посетителите могат да открият около 350 вида риби, 200 вида безгръбначни и 100 вида корали.

град: Сан Марино

Музеят на античните оръжия

Музеят на античните оръжия се намира в сграда на т.н. Втора кула на крепостните стени на Сан Марино. Отваря врати през 1956 г., когато Джовани Джорджети (богат жител на Сан Марино) дарява личната си колекция за институционализирането на подобен музей. Могат да се видят над 2000 експоната – освен стари оръжия, интересни са рицарски брони, експериментални оръжия и прототипи.

Палацо Публико

Палацо Публико е седалище на градския съвет и правителството на малката република Сан Марино. Залата, в която се провеждат важните държавни церемонии, е отворена за посетители, въпреки че в двореца се помещават действащи държавни и административни органи. Самата сграда е построена на оснoвата на по-стара със същото предназначение в края на ХІХ век.

град: Братислава

Михалската порта

Михалската порта е единствената средновековна постройка, запазена в словашката столица до наши дни. Предполага се, че е построена в началото на XIV век и представлява порта с голяма кула, които са били част от крепостните стени на някогашна Братислава. Името й датира от 1758 г. когато портата е реконструирана в стил рококо, а на върха й е поставена статуя на архангел Михаил. Към портата е имало изградени подемен мост и ров. Кулата на Михалската порта е била разрушена в пеиода 1529-1534 г., а съвременният й вид датира от средата на XVIII век. Кулата на Михалската порта е висока 51 м. В нея се помещава експозиция от средновековни оръжия. На шестия етаж на кулата има балкон, откъда се открива великолепна панорама на Стария град на Братислава.

Словашката национална галерия

Словашката национална галерия е най-големият музей на словашко изобразително изкуство. Основан е през 1949 г. И първоначално е поместен в двореца Естерхази и в помещенията на някогашните Водни казарми. През 50-те години на XX век дворецът е преустроен специално за нуждите на националната галерия, а през 70-те е разширен. Експозициите на Словашката национална галерия представят картини, скулптури, графики и експонати на декоративно-приложните изкуства.

Словашкият национален музей

Словашкият национален музей се намира в Стария град на Братислава, на крайбрежната дунавска улица „Ваянске набрежие”. Сградата на музея е дело на архитекта М. Харминец и е построена в периода 1925-1928 г. Музеят обединява още 18 музейни експозиции, повечето от които се намират из цялата страна. В Словашкия национален музей можете да разгледате природонаучна, археологическа, етнографска, историческа и нумизматична ескпозиция. Често музеят организира интересни временни изложби на различна тематика.

град: Хирона

Катедралата

Катедралата на Хирона се намира на най-високата точка на средновековния град. През 1038 г. започва строителсвото на катедралата и продължава чак до XVII век, като е била непрекъснато доизграждана. 90 барокови стъпала водят до централния вход, зад който се крие готически еднокорабен интериор с витражи с размери 23 м ширина и 50 дължина. Фасадата е в типичен бароков стил и на нея са представени Богородица и сцени от Евангелието. В музея на катедралата, наред с много ръкописи и склуптури, се пази изключително ценния гоблен „Сътворението на света”.

Арабските бани

Арабските бани - интересното за тях е че са построени в арабски стил, но по римски план в периода XII-XIII век и са били най-добре запазените обществени бани в цялата област. В началото са съблекалнята, студеното помещение (фригидариум), което има осмоъгълен басейн с колони под открито небе. Оттам се влиза в по-топлото помещение (тепидариум) с хладка вода, където са правени парните бани и масажите, оттук се влиза в горещото помещение. Баните престават да функционират като обществени през XVI век. През 1929 г. те вече са публична собственост и са възстановени от архитектите Рафаел Масо и Емили Бланк.

град: Фигерас

Къщата-театър Дали

Къщата-театър Дали е вторият по посещаемост музей на Иберийския полуостров след Прадо в Мадрид. Когато Дали издъхва през 1988 г., той вече е заръчал да го погребат в двора на музея във Фигерас. Явно предварително е подготвил разиграващия се днес спектакъл. Няма друг съвременен художник, който до такава степен да привлича погледите - и на специалистите, и на лаиците. Още от пръв поглед музеят обещава, че зад стените му ще се развихри подготвяното дълги години от художника зрелище. Ексцентричната червена сграда завършва с грамадни жълти яйца, редуващи се с голи женски фигури. На всяка крачка се появяват причудливи приумици – чувството е, че си попаднал се в комбинация от влакче на ужасите, холивудско студио и огромно ателие. Ексцентричният дух на Дали сякаш витае в сградата.

град: Толедо

Синагогата

Синагогата е построена през 12 век. Неправилната форма на сградата се състои от 5 кораба, разделени с подковообразни арки. Вътрешността на синагогата се отличава с необикновена красота – алабастрови стени и тавани, пищно орнаментирани в мавритански стил. Днес в сградата на синагогата е разположен музей, представящ историята на еврейския народ в Испания.

Картината на Ел Греко „Погребението на граф де Оргас”

Картината на Ел Греко „Погребението на граф де Оргас” – личността и творчеството на Ел Греко са тясно свързани с Толедо. Той е прекарал голяма част от живота си тук, намира покровители, а градските храмове го затрупват с поръчки. Една от най-известните творби на Ел Греко “Погребението на граф де Оргас” се съхранява в църквата „Санто Таме”. Картината е създадена през периода 1586-1588 г. и изобразява чудото, случило се в деня на погребението на граф де Оргас - Св. Августин и Св. Стефан се спускат от небесата, за да положат тялото на покойника в земята. Картината е интерестна и с това, че художникът е представил цяла портретна галерия на персонажите, присъстващи на погребението. Това са портрети на съвременници на Ел Греко, сред които той е изобразил и себе си в образа на рицаря, и своя син, в образа на пажа, носещ факела. Отгоре е изобразен алегоричният образ на Славата, която ще бъде отдадена на душата на починалия.

Манастирът „Сан Хуан де лос Рейес”

Манастирът „Сан Хуан де лос Рейес” се издига в самия център на еврейския квартал. Майсторът, сътворил този шедъовър в готически стил в началото на 16 век, е Хуан Гуас. Първоначалният план предвиждал сградата на манастира да служи за кралска гробница, но след победата на кралската войска при Гранада през 1492 г. замисълът бил променен. Манастирът е бил даден във владение на францисканските монаси, но от 1954 г. принадлежи на Серафимския орден.

Катедралата

Катедралата e построена на мястото на голяма мюсюлманска джамия. Строителството на съвремената църквата започва през 1226 г. Размерите на катедралата са огромни: 140 м дължина и 130 м ширина. "Толедското чудо", както я наричат испанците, се смята за най-величествения архитектурен ансамбъл сред готическите катедрали в Испания. Възхищение предизвикват богато украсените портали и най-вече ценните предмети, съхраняващи се вътре. Тук се съхраняват и творби на Гоя и Ел Греко.

град: Валенсия

Градът на науките и изкуствата

Градът на науките и изкуствата представлява изключителен комплекс, който продължава да се строи и до днес. Включва музей на науката, 3D кино и най-големия океанографски музей в Европа.

Музеят на изящните изкуства

Музеят на изящните изкуства във Валенсия се нарежда се сред най-добрите музеи в страната. Той съдържа прекрасна колекция, включително творби от Ел Греко, Гоя, Веласкес и неколцина валенсиански импресионисти.

град: Барселона

Зоологическата градина в Барселона

Зоогическата градина в Барселона се намира в центъра на града, в „Parc de la Ciutadella”. През XIV век на това място е построена най-голямата крепост в Европа. Тя е съборена през XIX век и днес могат да се видят само замъкът - Castell dels Tres Dragons и прекрасният парк. Замъкът е превърнат в музей на зоологията, а паркът – в зоогическа градина. Тя се обитава от най-различни животни, част от които се разхождат съвсем свободно. Информацията за животните е поднесена по оригинален начин, включва множество любопитни факти и закачки. В центъра на парка се намира голямо езеро, обитавано от красиви птици. Посетителите могат да си наемат лодка и изцяло да се потопят в атмосферата на парка.

Аквариумът на Барселона

Аквариумът на Барселона се намира в близост до яхтеното пристанище на града и е разположен на дъното на Средиземно море. Той е сред най-големите и красиви аквариуми в света, с 35 раздела и повече от 11 000 обитатели. Аквариумът отваря врати през 1995 г., а амбицията на създателите му е да „потопят” посетителите в пъстрия свят на Средиземно море, без дори да ги измокрят. За целта е изграден подводен тунел, който обикаля различните аквариуми. До всички експонати има табелки на испански, английски, немски и френски език с обяснения за техния вид, обитание и начин на хранене. Освен огромното разнообразие от морски обитатели и редки екземпляри, тук могат да се видят и две реконструкции на защитени зони от Средиземноморското крайбрежие. Аквариумът предлага различни атракции, сред които най-интерсно е гмуркането сред множество акули. Посетителите могат да се възползват и от уникалната атмосфера на подводното кафене, и от панорамната тераса под открито небе, която предлага уникална гледка към пристанището и Барселона.

Музеят на шоколада

Музеят на шоколада се намира се в близост до музея „Пикасо” и предлага невероятно съчетание от модерни технологии и традиционни кулинарни умения. Тук са изложени макети от шоколад на Саграда Фамилия и редица други забележителности, шоколадови анимационни и игрални герои. Наред с демонстрациите по приготвянето на редица сладкарски изкушения, в музея всеки може да опита парченце вкусен шоколад.

Музеят на ФК ”Барселона”

Музеят на ФК ”Барселона” е един от най-посещаваните в града. Тук са изложени многобройните трофеи и купи на клуба, фотографии и екипи на известни играчи. Футболните запалянковци могат да посетят стадиона „Ноу Камп” и параклиса, в който играчите на тима се молят за победа преди всеки мач.

Испанското село (Pueblo Español)

Испанското село (Pueblo Español) се намира в близост до Олимпийското градче и пристанището. Това е музей на открито, построен през 1929 г, по случай проведеното в Барселона Световно изложение. „Градчето на занаятчиите” предствя смесица от сгради и работилници с характерна за всяка част от Испания архитектура, покриващи 2 хектара, а общият брой на т. нар. „къщи-макети” е 117. Тук могат да се видят типичните испански занаяти и майстори. Неслучайно мотото на музея е „Искате ли да видите Испания за един ден?”.

Къщата-музей на Гауди

Къщата-музей на Гауди се намира в парка Гюел. В една от двете сгради до входа на парка архитектът е живял в продължение на 10 години. В нея днес е разположен и музеят на Гауди, на три етажа, където е пресъздадена атмосферата, в която е живял големият архитект. Тук посетителите могат да видят редица негови произведения и специалните машини, проектирани от Гауди, поради нестандартността на неговите творения.

Паркът Гюел

Паркът Гюел е построен в началото на ХХ век граф Еусеби Гюел наема Гауди да построи жилищен комплекс от 60 къщи, заобиколени от пищен парк. Избраното място е пуст скалист хълм, известен като Голата планина. Проектът за жилищен комплес се проваля – никой не иска да закупи първите завършени къщи. Гюел предлага една от тях на Гауди и той се пренася в нея, а днес тя е превърната в музей на големия творец. Фантастичният парк бива откупен от общината и се превръща в една от най-големите атракции на града. В парка Гюел проличава ярката дарба на Гауди за оформяне на градини. Получила се е една фантазия от нива, преходи, мостове, фонтани, скулптури. Това е мястото, където усещането за реалност окончателно изчезва.

Паркът Гюел е построен в началото на ХХ век граф Еусеби Гюел наема Гауди да построи жилищен комплекс от 60 къщи, заобиколени от пищен парк. Избраното място е пуст скалист хълм, известен като Голата планина. Проектът за жилищен комплес се проваля – никой не иска да закупи първите завършени къщи. Гюел предлага една от тях на Гауди и той се пренася в нея, а днес тя е превърната в музей на големия творец. Фантастичният парк бива откупен от общината и се превръща в една от най-големите атракции на града. В парка Гюел проличава ярката дарба на Гауди за оформяне на градини. Получила се е една фантазия от нива, преходи, мостове, фонтани, скулптури. Това е мястото, където усещането за реалност окончателно изчезва.

Каса Батло - сградата е построена през 1877 г. като резиденция на една от известните фамилии в Барселона – Батло. По-късно нейните членове наемат Гауди, за да я освежи и реконструира. Неговият ексентричен дух се забелязва във фасадата на сградата, покрита с натрошени керамични плочки, в овалните прозорци и балконите, напомнящи морски вълни. Интериорът на апартамета на първия етаж също е дело на Гауди – таваните, вградената камина, елементите от ковано желязо, вратите, украсени със скулптури, красивите витражи, мебелировката.

Каса Мила

Каса Мила, наричана ироничо от местните жители „каменоломна”, е един от шедьоврите на Гауди, построена за семейството на богатия индустриалец Пере Мила. Къщата напомня планина, балконите й – пещери, а комините наподобяват средновековни рицари. Може да се посети един от апартаментите на къщата, в който е съхранена мебелировката от началота на XX век, и по този начин човек да си даде сметка как са живели по-състоятелните семейства от града през този период. Посетителите могат да се изкачат на последния етаж и терасите на сградата, откъдето се открива невероятна гледка към Барселона. от 1984 г. тя е сред обектите в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

Саграда фамилия

Саграда фамилия е посветена на Исус Христос и неговите земни родители - Йосиф и Мария, идеалният модел за християнско семейство. Строежът започва през 1881 г., а две години по-късно Гауди става главен архитект на църквата. Той работи върху този проект повече от 40 години, посвещавайки последните 15 години от живота си единствено на него, но не успява да го види завършен. Поради нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил и конструирал сам машините, с които се работи. Строителните работи продължават и до днес. Предвижда се Саграда Фамилия да бъде завършена през 2026 година, когато се навършват 100 години от смъртта на големия архитект. Най-впечатляващи са 18-те кули с различна височина, символи на Христос, Света Богородица, 12-те апостолите и 4-мата евангелисти. Най-висока е централната кула, увенчана с огромен кръст и посветена на Божия син, с височина 170 метра, с един метър по-ниска най-високото място на Барселона - хълмът Монджуик. По думите на Гауди, творбата му не можела да превъзхожда Божието творение. Днес Сграда Фамилия е символ на Барселона и най-посещаваната забележителност в града.

Националният музей на каталунските изкуства

Националният музей на каталунските изкуства се намира в една от най-величествените и красиви сгради в Барселона - сградата на Националния дворец на Каталуния, построена през 1929 г. Музеят разполага с колекции романско и готическо изкуство, смятани за едни от най-ценните в цял свят. Богатата колекция включва стенописи, скулптури, платна на Ел Греко, Веласкес, Рубенс, гравюри, фотографии и др.

Музеят Пикасо

Музеят Пикасо е един от няколкото музея в света, посветени на художника. Разположен е в пет долепени един до друг средновековни дворци в Готическия квартал на улица „Монткада” № 15-23. Музеят притежава около 3500 произведения на художника, по-голямата част от които са дарени лично от него през 1970 г. Експозицията е подредена по периоди, като най-ранната творба е от времето, когато Пикасо е бил на 14 години. Музеят притежава богата колекция от синия период на художника (период, в който доминираща е синята цветова гама, обект на изображение са хората от народа, често просяци и акробати, а преобладаващото настроение е меланхолията и тъгата). От розовия период (преобладават розовият и червен цвят и, макар че сюжетите са по-радостни и живи, от платната лъха чувство на самота) тук може да се види един от шедьоврите на Пикасо - Portrait of Senyora Canals.

град: Мадрид

Музеят „Тисен-Борнемиса”

Музеят „Тисен-Борнемиса” се помещава в двореца Виляероса, който е образец на неокласическата архитектура от ХVIII век. Носи името на семейство Тисен-Борнемиса, които през 1993 г. подаряват на испанското правителство своята изключителна колекция. През 2004 г. Кармен Тисен подарява още 200 творби на музея. Семейство Тисен са едни от най-сериозните колекционери на XX век, тяхната колекция съдържа произведения на европейското изкуство от 1290 г до поп-арт. Основоположникът на колекцията, Огюст Тисен, поръчвал мраморни скуллптури на Огюст Роден, но неговият син, Хайнрих, я обогатява, възползвайки се от фалитите по време на кризата от 30-те години на XX век и купувайки относително евтино ценни картини от XIV и XV век, както и творби от периода на Средновековието и Германския Ренесанс и, по-късно – картини на големи европейски художници от XVI, XVII и XVIII век. Неговият пък син, Ханс Хайнрих Тисен отваря колекцията за творби на импресионизма, авангардната живопис от XX век и американската живопис. В музея „Тисен-Борнемиса” посетителят може да се наслади на произведения на Ван Айк, Дюрер, Холбейн („Портрет на Хенри VIII”), Тициан, Караваджо, Каналето, Рубенс, Ван Дайк, Мурильо, Рембранд, Клод Моне, Реноар, Сисле, Писаро, Дега, Ван Гог, Гоген, Синяк, Пикасо, Шагал, Джаксън Полак, Едуард Хопър и др.

Националният музей на изкуствата „Реина София”

Националният музей на изкуствата „Реина София” се помещава в шестетажна сграда, издигната още през 1781 г. от Франсиско Сабатини, смятан по времето на Карлос III за най-добрия кмет на Мадрид. Отредена първоначално за главна болница на столицата, сградата е основно ремонтирана през 1980 г. и отлично пригодена за музей. Официално пинакотеката е открита през 1988 г. от крал Хуан Карлос и съпругата му, кралица София, на чието име е наречен културният център. Богатите колекции от 10 000 картини представят огромното разнообразие на съвременното изкуство с всички негови модерни течения.Това е един от най-големите по площ музеи в света. Главната колекция е на втория етаж. Там са картините на Миро, Пикасо, Дали, Хуан Грис, Мартин Чирино, Исидор Нонел, Едуардо Чилида, Панчо Косио и още цяла плеяда известни имена на съвременни испански художници. Оправдан интерес предизвиква изложената в самостоятелна зала монументална творба на Пикасо "Герника", посветена на жертвите на Гражданската война и специално на избитите от франкистите жители на баското градче Герника.

Музеят Прадо

Музеят Прадо е основан през 1819 г. и представлява една от най-богатите картинни галерии в света, в основата на която стои колекцията на Испанските Хабсбурги и Бурбони. В Прадо са представени най-вече европейски майстори. Сградата на музея е строена по времето на Карлос III от любимия му архитект Хуан де Вилянуева. Ливадите, които тогава пустеели, дали и името на музея (на испански "prado" означава "ливада"). Днес музеят притежава над 5000 картини, 2000 копия, 1000 монети и медали, както и почти 2000 декоративни предмета и произведения на изкуството, което го превръща в един от най-големите и значими музеи на изобразителното изкуство в света. Известен е като музея с най-богатата колекция на испански класици в света: Ел Греко, Зурбаран, Мурильо, Джузепе (Хосе) Рибера, Веласкес (Прадо притежава над 50 от неговите картини, сред които най-известните му платна), Гоя (Прадо притежава изключително богата колекция от над 140 платна на художника, сред които „Семейството на Карлос IV”, „Облечената Маха”, „Голата Маха” и прочутите „Черни картини”). Представени са широко и Рубенс, Ван Дайк, Петер Брьогел Старши, Рембранд. След италианските художници следва да се отбележат Тициан, Рафаело, Веронезе, Ботичели, Караваджо, Фра Анджелико, Басано, Гуидо Рени. Сред французите Прадо може да се похвали с няколко от най-големите шедьоври на Никола Пусен, а сред немските художници – с четири големи платна на Дюрер.

град: Стокхолм

Сградата на кметството Стадсхусет

Сградата на кметството Стадсхусет или, както я наричат местните жители „Ратуша”, представлява масивна правоъгълна сграда от червени тухли. В югоизточния й ъгъл е издигната 106-метрова кула с камбанария, завършваща с пилон, на върха на който са поставени трите златни корони – символ на шведската държавност. На камбанарията е разположена панорамна площадка с хубав изглед към града, до която водят множество стъпала или асансьор. Сградата е построена през 1926 г. и в нея се разполага градската администрация. Но това, което прави кметството на Стокхолм световно известно, е фактът, че в така наречената „гълъбова зала” всяка година на 10 декември кралят на Швеция връчва Нобеловите награди, с изключение на Нобеловата награда за мир, която се връчва в кметската зала на Осло.

Националният музей на изящните изкуства

Националният музей на изящните изкуства представя изключително богата колекция от произведения на изкуството. Тук са изложени повече от 400 000 експоната от епохата на Ренесанса до началото на ХХ век – картини, графики, скулптури, бижута и други творби на декоративното изкуство. Колекциите на крал Густав III и шведския държавник граф Карл Тесин са в основата на богатата колекция на галерията. Тук могат да се видят и произведения на фламандски автори от XVI-XVII век, сред които Рубенс и Рембранд, както и на френски художници от XVIII век. В националния музей е представено творчеството на най-изявените шведски и скандинавски майстори. Впечетлява колекцията от златни предмети от времето на викингите и богатата кралска съкровищница.

Морският музей „Васа”

Морският музей „Васа” е сред най-посещаваните музеи в Швеция. Неговата история започва много преди 1990 г., когато е отворен за посетители. Васа е името на боен кораб, построен специално за тогавашния крал на Швеция Густав II Адолф. За съжаление корабът потъва по време на своето първо пътешествие през 1628 г. в стокхолмското пристанище. Изваден е на повърхността през 1961 г., след 333-годишен престой под вода. Дългогодишният проект по реставрацията му завършва през 1990 г., когато корабът е изложен в специално построен за него музей.

Музеят Скансен

Музеят Скансен е разположен на остров Юргорден в центъра на Стокхолм и предствлява комплекс от музей на открито и зоологическа градина. Той е основан в 1891 г. от етнолога Артур Хазелиус с цел да се предстви по най-добрия начин шведския бит и култура от различни области на страната. Името му идва от шведското “skans”, което предствлява типично за Скандинавия съоръжение за съхраняване на дървен материал. Музейните експонати са разположени на площ от 300 000 кв м. В специално оформена част туристите могат да проследят развитието на традиционните занаяти (кожарство, обущарство, бижутерство, грънчарство и стъкларство). Демонстрират се и оригинални методи за обработка на различните материали. В Скансен може да се опитат и типичните за Швеция тестени изделия, които се приготвят в малка пекарна, както и други най-разнообрази атракции, свързани с бита и традициите на скандинавската държава. Предствени са и аспекти от градския живот на Швеция, индустриалната еволюцията и отражението й в труда и жилищата на хората от 1760 г. до началото на ХХ век. Зоологическата градина в музейния комплекс е открита през 1924 г. В нея могат да се видят характерните животни от фауната на Скандинавия (диви и такива, които се отглеждат в домашни условия) и аквариум с екзотични животни в естествена среда. През годините Скансен се превръща в модел за изграждането на подобни музеи на открито в региона и целия свят.

град: Лозана

Музей на изкуството

Музей на изкуството – началото на колекцията е положено през 1816 г., а самият музей е основан през 1841 г. Премества се на сегашното си местоположение през 1906 г. Основата на експозицията е изградена около изкуството след втората половина на ХVІІІ век – постимпресионизъм, кубизъм, абстракционизъм. Важно да се отбележи, че музеят има и интересна колекция от Древен Египет.

Олимпийски музей

Олимпийски музей – основан е през 1993 г., посветен е на историята на Олимпийските игри и на спорта. Намира се в парк, където на открито са изложени творби със същата тематика. Постоянните експозиции се радват на голям интерес, което прави от Олимпийския музей един от най-посещаваните в Швейцария. Тук също се организират и изключително много и разнообразни временни изложби – отново на спортна тематика, но често и с „намигване” към други области на живота и изкуството.

град: Женева

Етнографски музей

Етнографски музей – основан е през 1901 г. от известен швейцарски професор, който с години е събирал експонатите за музея от държавни и частни колекции. Има над 80 хил. предмета и над 300 хил. документа.

Музей Патек Филип

Музей Патек Филип – частен музей по часовникарство, отворил врати през 1989 г. от едноименната фирма по повод 150-тата годишнина от основаването й.

Музей Ариана

Музей Ариана – основан от меценатът Гюстав Ревийо, този частен тогава музей е създаден с цел да подслони собствените му колекции – керамика, живопис, скулптури, монети. Музеят става собственост на града при смъртта на Ревийо през 1890 г.

Ботаническа градина

Ботаническа градина – създадена през 1817 г., днес се простира на 18 ха площ. Този „жив музей”, в голямата си част разположен на открито, е подслон на „колекция” от 16 хил. живи видове от цял свят, а хербарият му, с над 6 млн ботанически образци, е световно известен.

Музей на изкуството и на историята

Музей на изкуството и на историята – той е част от осемте музея, които оформят най-големия музеен комплекс в Швейцария и един от двата музея в страната, който има научна лаборатория. Той притежава една от най-богатите колекции на изкуството на швейцарски майстори от Ренесанса до днес. Сред около 6500 картини могат да се видят известни произведения на Жан-Етиен Лиотар, Фердинанд Ходлер и Феликс Валотон.

Музей за история на науката

Музей за история на науката – единствен по рода си в Швейцария, този музей притежава интересна колекция на стари научни инструменти и апарати, взети от кабинетите на женевските учени от ХVІІ-ХІХ век. Експонатите в залите на постоянната изложба са свидетели на научен пробив, на историята на Женева, но и на идейното построяване на научното знание като цяло. Те позволяват днес да се разглежда науката в перспектива и да се разбере по-добре развитието на някои дисциплини и техники като астрономията, микроскопията, гномониката (създаване на слънчеви и лунни часовници), електричеството или метеорологията.

Музей на Червения кръст

Музей на Червения кръст – представя многобройните дейности на Червения кръст и Червения полумесец в областта на хуманитарното подпомагане. Пред входа му се намира изключително въздействаща скулптура, символизираща всеобщата необходимост от разбиране и подпомагане на дейностите на движението. Символиката се засилва от цитата на Достоевски – „Всеки е отговорен за всичко пред всички”.

Пале де Насион

Пале де Насион – комплекс от сгради, построени между 1929 и 1937 г., където се помещава Европейското седалище на ООН от 1966 г. насам. Годишно тук се провеждат над 8000 срещи на организацията и около 600 срещи на високо равнище. Част от залите са отворени за посетители, които са общо 100 хил. годишно.

град: Цюрих

Музей на часовниците „Баер”

Музей на часовниците „Баер” – това е един от водещите музеи в света, посветен на часовникарството. Музеят е частен, свързан е с едноименната семейна фирма, произвеждаща луксозни часовници от поколения. Началото на колекцията е положено през ХІХ век от Теодор Баер, пионер в колекционирането на антични уреди за отчитане на времето. Най-старите експонати са от 1400 г. пр. н.е. Експозицията започва от предмеханични уреди като слънчеви, пясъчни, водни и „огнени” часовници, включва няколко интересни готически и ренесансови експоната, и достига до сложни съвременни механизми. Могат да се видят и часовници от целия свят и от всички епохи. Много от показаните уреди са уникални за историята на часовникарството, поради което се дават под наем на други подобни музеи по света.

Художествена галерия

Художествена галерия (Kunsthaus Zurich) – музеят е открит през 1917 г. Колекцията му е една от богатите в Швейцария и съдържа швейцарски и европейски шедьоври от края на Средновековието до съвременния период. Изключително приятен музей, който ви посреща с една врата на ада на Огюст Роден и в който можете да се насладите на творби на Рубенс, Веронезе, Ел Греко, Фра Анджелико, Каналето, Питер Брьогел, Мемлинг, Никола Пусен, Риго, Йожен Делакроа, Курбе, Жерико, Камий Коро. Френските импресионисти и постимпресионисти са представени от имена като Реноар, Мане, Моне, Сезан, Гоген. Цюрихският кунстхаус притежава платна на Ван Гог, Оскар Кокошка, Брак, Пикасо, Матис, Марк Шагал (чието дело са стъклописите над олтара на църквата Фрауенкирхе в стария град), Салвадор Дали, Василий Кандински, Хуан Миро. Има постоянна експозиция, специално посветена на работата на Алберто Джакомети. Цюрихският кунстхаус посреща по две временни изложби – живопис, скулптура, фотография годишно.

Швейцарски национален музей

Швейцарски национален музей – тук се намира най-голямата колекция на предмети с историческо и културно значение за Швейцария. Експозицията покрива всички епохи – от праисторията до ХХІ век. Музеят е официално открит през 1898 г. Самата сграда е смесица от иторически и архитектурни стилове, които се сливат, за да създадат уникален ансамбъл, отразяващ тенденциите в „историцизма” – движение, което тогава е било на мода.

град: Веве

Веве

Веве е малък град в Швейцария, намира се близо до Лозана. Градчето e известно с уникалната си архитектура и културните си събития. Тук е живял последните години от живота и тук е погребан великият американски актьор Чарли Чаплин. Част от културния живот на Веве е Фестивалът на виното, който се провежда четири или пет пъти в рамките на един век (по веднъж за всяко поколение). По този повод на големия площад в градчето („Гранд Плас” – вторият най-голям пазарен площад в Европа) се построява покрита сцена за 16 хил. души. Последният фестивал е организиран през 1999 г. Площадът е построен в неокласически „рустикален” стил. Тук се намира ресторантчето „Ключът”, където е вечерял Жан-Жак Русо, като масата, на която е сядал, е отделена като музеен експонат. Градчето е известно и с организирането на големите фолклорни пазари, провеждани всеки вторник и събота сутрин. Те посрещат средно по 2000 души в рамките на период от два месеца – юли и август. Посетителят може да пийне местно вино, докато слуша местни състави, швейцарска фолклорна музика, и наблюдава работата на местните занаятчии.

град: Монтрьо

Монтрьо

Монтрьо е малко градче в Швейцария, разположено край женевското езеро в богат винопроизводителен район. Градът е домакин на няколко фестивала. От 2003 г. в памет на Фреди Меркюри, който е живял тук, се провежда фестивал през първия уикенд на септември. Ежегодно на 1 юли от 1967 г. насам, се провежда световно известния джаз-фестивал. Първият международен конкурс за реклама и мултимедия в Европа също се провежда тук от април 1989 г., нарича се „Златна роза на Монтрьо” и т.н. На крайбрежната улица в Монтрьо е издигната статуята на Фреди Меркюри, обърната към езерото. Дийп Пърпъл правят градчето известно с песента си „Дим над водата”, в която се пее за събитие от 1971 г., когато фен на Франк Запа подпалва казиното в Монтрьо. Игор Стравински е почивал в Монтрьо. Концертната зала в града носи неговото име.

град: Люцерн

Шпрьоербрюке

Шпрьоербрюке – дървен покрит мост, наричан също „Мост на танца на мъртвите” заради 67 картини на художника Каспар Меглингер, които са неделима част от моста и са на тази тематика.

Капелбрюке

Капелбрюке – това е най-старият и дълъг покрит дървен мост в Европа. Дълъг е 204 м, построен е през 1365 г., формата и дължината му са били променяни през вековете. Водната кула се намира по средата на моста, била е построена преди него – около 1300 г. Осмоъгълна е, висока 34 м, служила е едновременно за затвор, архив и съкровищница. Под керемидения покрив на моста могат да се видят многобройни триъгълни картини, представящи важните събития в града от периода на Средновековието.

Бурбаки панорама

Бурбаки панорама – това е една от последните големи кръгообразни картини, запазени в света. Панорамната картина е дълга 112 м и висока 10 м, дело на Едуар Кастр, показва преминаването на швейцарската граница от френската армия на генерал Шарл Дени Бурбаки през зимата на 1871 г., в края на Френско-пруската война. Фалшив релефен терен пред картината създава уникален триизмерен ефект на цялата сцена. Панорамата, пресъздаваща една от най-епичните битки в Европа, заклеймява войната и е символ на хуманизма, солидарността и неутралитета на Швейцария.

Глетчергарден

Глетчергарден (в превод „Градината на ледниците”) е природен феномен, представляващ котловини, оформени при ерозия на почвата, с различна големина. Изследването им разказва историята на Люцерн през хилядолетията – от плаж с практически субтропичен климат до ледена пустиня. Феноменът е открит случайно през 1872 г. при строеж на изба. Отворен за посетители няколко години по-късно. Музеят на Глетчергарден показва по увлекателен начин историята на Земята. Интересна е и Залата с огледалата – феерична атракция от 90 огледала, монтирана през 1899 г.

град: Берн

Старият град на Берн

Старият град на Берн е един от най-добрите примери за средновековна градска среда в Европа, поради което е записан в световното културно наследство на ЮНЕСКО. Освен Часовниковата кула и катедралата, тук интересни са аркадите от ХV век, пазарните площи, ъглови еркери и кулички, панорамните ъглови прозорци, външните изби, фонтаните с алегорични фигурки. Голяма част от Стария град е била възстановена през ХVІІІ век, като е запазен оригиналния характер.

Катедралата

Катедралата e построена на мястото на голяма мюсюлманска джамия. Строителството на съвремената църквата започва през 1226 г. Размерите на катедралата са огромни: 140 м дължина и 130 м ширина. "Толедското чудо", както я наричат испанците, се смята за най-величествения архитектурен ансамбъл сред готическите катедрали в Испания. Възхищение предизвикват богато украсените портали и най-вече ценните предмети, съхраняващи се вътре. Тук се съхраняват и творби на Гоя и Ел Греко.

Катедралата e построена на мястото на голяма мюсюлманска джамия. Строителството на съвремената църквата започва през 1226 г. Размерите на катедралата са огромни: 140 м дължина и 130 м ширина. "Толедското чудо", както я наричат испанците, се смята за най-величествения архитектурен ансамбъл сред готическите катедрали в Испания. Възхищение предизвикват богато украсените портали и най-вече ценните предмети, съхраняващи се вътре. Тук се съхраняват и творби на Гоя и Ел Греко.

Часовниковата кула е построена през ХІІ век. На върха й може да се види интересен астрономически часовник, поставен при реставрацията й през ХVІ век, който освен точното време, показва и позициите на слънцето в съответния момент. Това става чрез специална позлатена „стрелка” с формата на човешка фигурка, като другият й край показва фазите на луната. Въртящ се циферблат посочва знаците на зодиака. До часовника има интересен звънец, който представлява цялостна композиция от фигурки на хора и животни.

град: Прага

Еврейският квартал "Йозефов"

Еврейският квартал "Йозефов" - още в началото на Средните векове в Прага се заселва голяма еврейска общност. Първоначално еврейският квартал се намирал близо до Пражкия замък, но през XII век вече се простира отвъд реката. Кварталът носи името на император Йозеф II, синът на Мария-Терезия, тъй като по време на неговото управление законите, ограничаващи дейността на евреите, са смекчени. Днес в него се намират Старо-новата синагога (най-старата действаща синагога в Европа), еврейското кметство с часовник, чиито стрелки се движат в обратна посока, за да покажат начина на писане на евреите от дясно на ляво, Пинкасовата синагога – паметник, посветен на жертвите на Холокоста от Бохемия и Моравия, Майзеловата синагога – в нея са изложени най-интересните от художествена гледна точка експонати от музея на евреите, сред които сребърни предмети, ръкописи, покрови.

Прашна брана

Прашна брана ( в превод "Барутната кула") е построена през 1475 г. като един от 17-те входа към Старе место. В минало е била склад за барут, а днес на върха й има изложба, представяща богатата й история. За да се разгледа изложбата, трябва да се изкачат 168 стъпала, но усилията са възнаградени с прекрасна гледка към целия град.

Тинската катедрала

Тинската катедрала е най-отличаващата се постройки на площада „Староместенски намести”. Двете 80-метрови камбанарии на катедралата завършват с остри кулички, което й придава приказен вид. Строежът й започва през 1360 г. на мястото на някогашна романска постройка, в която отсядали търговци от Тин, откъдето идва и името на катедралата. За местните жители тя е от изключително значение, тъй като е била център на чешката реформация. Историята й е свързана с живота и делото на нейния най-ярък представител и идеолог Ян Хус. Той остро критикувал пороците на висшето германско духовенство и се борел срещу немското влияние в страната.

Часовниковата кула „Орлой”

Часовниковата кула „Орлой” е един от символите на града и е част от старото кметство. Намира се на площада на един от най-престижните квартали на Прага – Старе место. Кулата е построена в самото начало на ХV век и е реставрирана многократно през годините. Три са основните й компоненти - астрономическият часовник, показващ движението на слънцето, планетите и зодиакалните знаци; календар с 12-те месеца и знаменитият средновековен часовник, наречен “разходката на апостолите”. Той е поставен тук в далечната 1410 г. и на всеки кръгъл час оттогава фигурите на различни апостоли оживяват и преминават една след друга под звуците на тиха музика.

Църквата „Св. Богородица от Лорето”

Църквата „Св. Богородица от Лорето” е сред най-посещаваните от туристите забележителности на Прага. Тя е копие на къщата в Ефес, в която Богородица е прекарала последните години от земния си път. По време на чумните епидемии в Западна Европа през XIV – XVII век се възражда култът към Света Богородица и в по-богатите градове започват да се строят църкви, копия на тази къща. Вярвало се е, че Божията майка ще закриля населението на града от страшното бедствие. Изграждането на Пражкото Лорето започва през 1626 г. по инициатива на баронеса фон Лобковиц. Днес тя е архитектурен и исторически паметник. Тук е изложена Лоретанската съкровищница, в която са подредени художествени изделия и църковна утвар от периода ХVI-ХVIII век, в това число и "Пражкото слънце", чиито лъчи са украсени с 6222 диаманта.

Архиепископски дворец

Архиепископски дворец - архитектурна перла на Храдчанския площад в характерните за Централна Европа стилове барок и рококо. Тук до днес се помещава резиденцията на архиепископа.

Катедралата „Свети Вит, Вацлав и Войтех”

Катедралата „Свети Вит, Вацлав и Войтех” е разположена на върха на хълма Храдчани, който от IХ век се оформя като историко-политически и културен център на Прага. Тя е типичен пример за готическа архитектура, макар че в нея могат да се открият и елементи от барок и неоготика. Причината за това е дългият период, през който се строи – от 1344 до 1929 г. Поводът за окончателното й завършване е отбелязването на годишнина от управлението на краля светец Вацлав I (924-929), считан за покровител на Чехия, през чието управление хриястиянството е прието за официална религия. Църквата впечатлява със своите размери. Тук са погребани много от кралете на Бохемия. Забележителни са стъклописите - шедьоври на Алфонс Муха, изобразяващи сцени от живота на Св. св. Кирил и Методий и др.

Музеят на Кафка

Музеят на Кафка се намира в стaрата част на Прага, в родната къща на писателя. Постоянната експозиция включва всички първи издания на неговите творби, различни фотографии, ръкописи, дневници, кореспонденция и пр. Модерните мултимедии, 3-D изображенията и специален музикален фон създават автентичната атмосфера на неговите произведения. Музеят ще ви посрещне с модернистичните статуи на две мъжки фигури, които са в тон с творчеството на Франц Кафка, един от основоположниците на модерната литература.

Музеят на Антонин Дворжак

Музеят на Антонин Дворжак се помещава от 1932 г. във Вила Америка, прекрасен бароков дворец от XVIII век, и представя живота и творчеството на чешкия композитор. Музейната експозицията включва уникална колекция от ръкописи и личната кореспонденция на Дворжак, негови вещи и музикални инструменти, документи за живота и творчеството му. Пази се и голяма част от библиотеката му. Музеят организира различни мероприятия - семинари, лекции, изложби, концерти, посветени на композитора. Той е важен център за научни изследвания, свързани с неговото творчество.

Музеят на Бедржих Смѐтана

Музеят на Бедржих Смѐтана се намира в стария град, в непосредствена близост до Карловия мост. Създаден е през 1936 г. в елегантна неоренесансова постройка, бивша сграда на водна станция от 80-те години на XIX век. Той съхранява колекция от оригинални партитури, портрети, писма и някои лични вещи на композитора. Сметана е почитан от чехите не само като композитор и патриарх на чешката музикална култура, но и като пламенен патриот и общественик.

Музеят на Алфонс Муха

Музеят на Алфонс Муха се намира в историческия център на града, на улица “Панска” № 7 и се помещава в бароковия дворец Кауниц. Той е посветен на творчеството на световно известния чешки художник в стил ар-нуво. Сред експонатите има картини, графики, афиши и скулптури, както и ценни предмети, свързани с живота на Муха. По-голямата част от творчеството на художника е белязана от един основен мотив - красивите млади жени, с буйни дълги коси, облечени в ефирни облекла, ситуирани в обкръжение от цветя, които много художници по-късно взаимстват. Сред най-ценните експонати в музея са страници от скицника на Алфонс Муха от парижкия му период.

Националният музей

Националният музей се намира на един от централните площади на Прага – „Вацлавски намести”. Сградата му в неоренесансов стил е творение на архитекта Йозеф Шулц и е завършена през XIX век като символ на Чешкото възраждане. В наши дни Националният музей приютява над 14 млн. експоната от естествената история, археологията, етнологията, нумизматиката и библиотечното дело. На първото експозиционно ниво е предствена историята и регионалната археология на Бохемия от Палеолита до Средновековието. Богата нумизматична сбирка показва еволюцията в изсичането на монети през вековете. Тук се намира и една от най-забележителните петрографски и минераложки колекции в света, която събира повече от 10 000 образци на скали, минерали и скъпоценни камъни. Второто експозиционно ниво е посветено на зоологията. Представени са над 5000 животни (препарирани или техните скелети), характерни за фауната на Чехия.

Дворецът Щернберг

Дворецът Щернберг е бароков дворец, изграден по заповед на граф Вацлав Войтех фон Щернберг и съпругата му Клара фон Малцан. Планът за строежа е на Доменико Мартинели от края на XVII век. През 1811 г. Дружеството на приятелите на изкуството получава двореца от Леополд Щернберг и веднага започват реставрационни работи за превръщането му в изложбена сграда, които продължават до 1819 г. Няколко пъти дворецът сменя собствениците си, докато през 1946 г. Националната галерия не започва да го използва и реновира. Музеят притежава колекции от антично гръцко, римско и египетско изкуство, гръцки, венециански и руски икони, както и произведения на европейски художници от периода на Ренесанса и барока - Ел Греко, Питер Брьогел, Рубенс, Рембранд, Ван Дайк, Тинторето, Гуидо Рени, Дюрер.

Картинната галерия в Пражки Храд

Картинната галерия в Пражки Храд се помещава в някогашните конюшни на двореца. В основата й е колекцията на австрийския император Рудолф II от края на XVI век, която през следващите столетия е обогатявана. Днес тук са изложени произведения на италиански, немски, холандски и фламандски майстори. Посетителите могат да видят над сто изящни платна на Тициан, Веронезе, Тинторето, Гуидо Рени, Рубенс, Ханс фон Аахен, както и на чешки барокови майстори като Петер Брандъл.

Кралският дворе

Кралският дворец, в който днес се помещава седалището на чешкия президент, се намира на върха на хълма Храдчани. Първият строеж на това място е от IХ век и представлявал скромна дървена постройка, заобиколена от защитни ровове. В продължение на векове тя се обновява и разширява, което прави архитектурата на двореца изключително разнородна. Сградата претърпява 4 реконструкции, а сегашният си вид дължи на Хабсбургите и най-вече на Мария-Терезия (1740–1780). Днес той е сред най-големите старинни замъци в света и заема площ от 7,28 хектара. Помещенията, разположени в него, заемат рекордните 260 000 кв. м. Стаите и залите са съединени с дълги коридори, които отвеждат към множеството черкви, към манастира, към кралските дворци, кули и дворове, разположени в комплекса на хълма.

град: Лондон

Музеят на Мадам Тюсо

Музеят на Мадам Тюсо е един от най-посещаваните в Лондон. Представлява първата в света изложба на восъчни фигури на знаменитости. Мадам Тюсо научава изкуството да прави восъчни фигури във Фрация, правейки смъртни маски на жертвите на Френската революция. През 1835 г. тя урежда изложба на най-прочутите от тях именно на това място, където днес се намира музеят. Днес туристите имат възможност да посетят различните зали – тази на „Суперзвездите”, „Духът на Лондон”, „Залата на ужасите” и много други. Изключително ценни са оригиналните маски и восъчни фигури, дело на мадам Тюсо, сред които тази на мадам дьо Бари, една от най-известните фаворитки на Людвик XV, и вълнуващият автопортрет на мадам Тюсо.

Двореца Кенсингтън

Двореца Кенсингтън – сто години след кралица Виктория и няколко години след трагичната смърт на принцеса Даяна, дворецът откри колекцията от кралски церемониални одежди. Представени са дрехи от минали столетия, множество шапки, обувки и облекло, носено от британската кралска фамилия.

Бъкингамският дворец

Бъкингамският дворец служи за официална лондонска резиденция на британския монарх от 1837 г., а днес е административното седалище на кралицата. От лятото на 1993 г. част от дворецът е отворен за публиката. Възможно е да се посетят някои от служебните стаи и галерии, тронната зала и др., както и част от парка – най-голямата частна градина в Лондон. Бъкингамският дворец има 775 стаи, включващи 19-те служебни стаи, 52 кралски и гостни спални, 188 спални за персонала, 92 офиса и 78 бани. Повече от 400 души работят тук, а всяка година около 50 000 гости участват в организираните банкети, приеми и кралски градински партита. Въпреки, че не е нито галерия, нито музей, Бъкингамският дворец притежава безценни произведения на изкуството, които са част от Кралската колекция – една от най-големите в света. Всеизвестна туристическа атракция е смяната на караула пред Бъкингамския дворец – церемонията и униформите на гвардейците не са променяни от времето на Тюдорите. Смяната на караула може да се наблюдава от 11.00 ч в дните, когато не вали.

Лондонската кула (Тауър)

Лондонската кула (Тауър) е една от главните туристически атракции на Лондон. Тук се намира Съкровищницата на кралицата - една от най-големите колекции на корони в света (тук можете да видите най-големите и най-известни диаманти в света като Кохинора, Първата, Втората, Третата и Четвъртата звезда на Африка и много други уникални скъпоценни камъни, инкрустирани в корони, диадеми, жезли, пръстени и пр. символи на кралската власт), а главна причина те да бъдат съхранявани именно тук е, че Лондонската кула е все още кралски дворец, въпреки че няма монарх след Хенри VII, който да е живял тук. В Тауър се намирали още Кралският монетен двор, Общественият регистър, Кралската менажерия, Кралската обсерватория. Днес посетителите могат да разгледат и изключително интересния оръжеен музей, помещаващ се в Бялата кула, където е изложена богата колекция от рицарски доспехи. Лондонската кула е всъщност най-старата крепост в града, построена през далечния XI век от Уилям Завоевателя, за да брани Ситито. Посетителите могат да се разходят по крепостните стени и да влязат в кулите им, сред които печално известната Кървава кула, където са били затворени и най-вероятно убити двама млади принца, почти деца, по време на т. нар. Война на розите (1455-1485) – войната между фамилиите Йорк и Ланкастър за престола. Не забравяйте да обърнете внимание на огромните гарвани, крачещи достолепно по градинките между сградите във вътрешността на крепостта. Легендата твърди, че, ако всички гарвани от Тауър отлетят, крепостта ще падне. Затова кралицата си има гард по гарваните, чието основно занимание е да бди над комфорта на птиците и редовно да заповядва да им се подрязват крилата... за всеки сучай...

Галерията Тейт Бритън

Галерията Тейт Бритън (входът е безплатен) е с изключително национален характер. Тук могат да се видят платна на британски художници от XVI век до наши дни. Заслуги за създаването на галерията има захарният милионер Хенри Тейт, който води през XVIII век обществено движение, настояващо за излагането на най-доброто от британското изкуство. Самият Тейт предлага на нацията своята колекция от картини, както и пари, с които да осигури сграда за излагането им. В галерията Тейт е изложено наследството на Търнър.

Природонаучният музей

Природонаучният музей (входът е безплатен) притежава колекция, състояща се от повече от 68 милиона вида и един милион книги и ръкописи. Огромната, наподобяваща катедрала сграда в неоготически стил е сама по себе си произведение на изкуството. Тя е завършена през 1881 г. от Алфред Уотърхоус и използва революционни за времето си строителни техники. Скелетът от стомана и желязо е прикрит от арки и колони, богато украсени със скулптури на растения и животни, а самата сграда е покрита с бежева, синя и с цвят на пчелен мед теракота. В този музей може да се разгледа една от най-богатите колекции на скелети и макети-възстановки на динозаври в света.

Музеят на Виктория и Албърт

Музеят на Виктория и Албърт (входът е безплатен) е най-големият музей в света за декоративно изкуство и дизайн. Основан е през 1852 г. като музей на манифактурата, за да вдъхновява студентите, занимаващи се с дизайн, но през 1899 г. бил преименуван от кралица Виктория в памет на покойния й съпруг, принц Албърт. В момента това са няколко музея в един от тях – Националният музей за изкуство и дизайн, са изложени националните колекции от скулптури, акварел, портретни миниатюри, художествена фотография, тапети и плакати. Музеят на Виктория и Албърт притежава най-богатата сбирка от италианска скулптура извън Италия и най-изящната колекция от индийско декоративно изкуство.

Музеят на Виктория и Албърт (входът е безплатен) е най-големият музей в света за декоративно изкуство и дизайн. Основан е през 1852 г. като музей на манифактурата, за да вдъхновява студентите, занимаващи се с дизайн, но през 1899 г. бил преименуван от кралица Виктория в памет на покойния й съпруг, принц Албърт. В момента това са няколко музея в един от тях – Националният музей за изкуство и дизайн, са изложени националните колекции от скулптури, акварел, портретни миниатюри, художествена фотография, тапети и плакати. Музеят на Виктория и Албърт притежава най-богатата сбирка от италианска скулптура извън Италия и най-изящната колекция от индийско декоративно изкуство.

Националната галерия (входът е безплатен) е една от най-внушителните галерии за изобразителни изкуства в света. Основана е през 1824 г. от британското правителство по предложение на крал Джордж IV. Началото на колекцията се поставя със закупуването на 38 платна, сред които картини от Рубенс и Рафаело. Централната сграда на галерията е построена в неокласически стил от Уилям Уилкинс през 1838 г. През 1991 г. е завършено и крилото „Сейнсбъри”, където са изложени картини от ранния Ренесанс. Националната галерия съхранява над 2 300 творби от ренесансовите творци на 13 век до импресионистите на 19 век. Тук най-силно застъпени са Ранният италиански ренесанс (1250-1500), холандската и испанската живопис от 17 и 18 век, както и произведения на френските импресионисти.

Националната галерия (входът е безплатен) е една от най-внушителните галерии за изобразителни изкуства в света. Основана е през 1824 г. от британското правителство по предложение на крал Джордж IV. Началото на колекцията се поставя със закупуването на 38 платна, сред които картини от Рубенс и Рафаело. Централната сграда на галерията е построена в неокласически стил от Уилям Уилкинс през 1838 г. През 1991 г. е завършено и крилото „Сейнсбъри”, където са изложени картини от ранния Ренесанс. Националната галерия съхранява над 2 300 творби от ренесансовите творци на 13 век до импресионистите на 19 век. Тук най-силно застъпени са Ранният италиански ренесанс (1250-1500), холандската и испанската живопис от 17 и 18 век, както и произведения на френските импресионисти.

Британският музей (входът е безплатен) е най-старият музей в света. Той отваря вратите си през 1753 г., за да приюти колекцията на известния лекар Ханс Слоун (1600-1753) с предмети от цял свят. Поради непрекъснато нарастващия обем на колекцията, а също и поради големия брой посетители през 1824 г., било решено музеят да се премести в нова, по-голяма, специално построена за него сграда - това е днешната сграда на музея. Тя е завършена през 1848 г. и има квадратни основи. Неин архитект е Роберт Смерк. Планирането на вътрешния двор на музея, който обхваща читалнята на някогашната Британска библиотека, е направено от известния съвременен архитект Норман Фостър. Покривът на вътрешния двор е конструкция от стъкло и стомана, която се състои от 1656 двойки стъклени плоскости, и е поставена през 2000 г. Вътрешният двор има площ 7100 кв. м. и е най-големият покрит площад в Европа. Музеят показва около 6 милиона обекта, които документират културната история на човечеството от най-стари времена до днес. Прочут е с египетските мумии, една от общо шестте кариатиди от Ерехтейона и фрагменти от мраморните фризове на Партенона от Акропола, Розетския камък, мраморите на Елгин и др. съкровища.